Родопски глас

На 30 юли 1961 г. от този свят си отива Мамин Колю. Никола Коев Николов, наречен Мамин Колю, е роден на 20 март 1880 г. в Хасково. Братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 г. служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 г. влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака. По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 г. заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. М

Иванка Топузова и възпитаниците ѝ от Школата за народно пеене „Зора-Зорничка“ към НЧ „Зора-1982“ град Хасково отново накараха хасковлии да се гордеят с постиженията им. На 16 и 17 юли в Пловдив се проведе Националният конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство „Орфееви таланти“, който се организира за поредна година от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. В него участваха над 6000 души, като сред тях бяха и петима от учениците на г-жа Топузова. Теодора Евтимова и Михаил Евтимов спечелиха златни лири и грамоти, Габриела Валентинова – сребърна лира и грамота, Даниел Христов – бронзова лира и грамота, а Адриана Андреева – поощрителна награда. На 17 и 18 юли в Стара Загора се проведе Двадесет и първият Национален детски фолклорен конкурс „Орфеево изворче“. Габриела Валентинова, Сиана Емилова и Теодора Евтимова заслужиха златни медали, Микаела Демирева – сребърен медал, а г-жа Топузова беше удостоена с Диплом за съхранението и популяризирането на българския фолклор. На 18 юли в

Червенко Крумов Лазов е роден на 17.07.1955 г. в град Хасково. Той е поет, общественик, народен представител в XXXVI и XXXVII Народно събрание. Завършил е Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Бил е журналист, редактор в литературния алманах „Юг”. През последните години от живота си е в ръководството на циментовия завод „Вулкан”. Автор е на стихосбирките „Врата в небето”(1983), „Етаж”(1990), „До вечната трева”(1994). Стиховете му са превеждани на редица езици. Член на СБП. Умира на 9.10.2012 г.

Петър Василев е роден на 4.07.1937 г. в ивайловградското село Хухла. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет и двегодишен курс по журналистика. Бил е учител в Родопите, зам.-главен редактор на вестник „Нов живот”, председател на Клуба на дейците на културата в Кърджали. Заместник-главен редактор е на литературния алманах „Юг” и дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Хасково. Автор на поетичните книги „Бригадирът и летният дъжд”(1963), „Детелина, разковниче мое”(1967), „Да бъда гражданин”(1970), „До следващия подвиг”(1975), „Лично бреме”(1980), „Сред дъх на свобода”(1982), „За хора като мен”(1983), „Семеен празник”(1986), „Млади времена”(1987), „Южна тераса”(1987), „От сетната метафора взривен” – книга със спомени за поета Иван Николов(1999), „Рана”(2002), „Не само хляба”(2007). Член на СБП. Умира на 17 март 2020 г.