Родопски глас

Хасковци са получили предложение да се включат в борбата за спасяването на сърцето на българската възрожденска емиграция в Букурещ – Солаковия хан. За това съобщи Антон Атанасов, който е студент по история, заместник-председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и председател на Студентски клуб „Проф. д-р Асен Златаров“. С него се е свързал Николай Чакъров от сдружение „Мост през вековете“, който е един от основните организатори на подписката до Министерството на културата за спасяването на Солаковия хан. Всички жители на Хасково и областта могат да станат съпричастни към това благородно дело, като се подпишат в разположените бланки във фоайето на Регионална библиотека „Христо Смирненски“. Солаковият хан е историческа сграда, осигурявала подслон за български революционери като Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и много други, оставили отпечатък в историята на България. За съжаление, е в много тежко състояние, което налага спешни действия от страна на българските инстит

Днес в деловодството на община Хасково е входирано предложение до кмета и заместник-кмета на града г-н Станислав Дечев и г-жа Мария Вълчева. То е провокирано от проведено през есента на миналата година литературно четене, посветено на родения в Хасково световноизвестен поет Атанас Ванчев дьо Траси , който ни напусна на 30 септември 2020 г. Подписано е от шестнадесет поети, писатели, журналисти, учители и лекари, сред които Анна Щилянова – директор на РБ „Христо Смирненски“, Стойка Мариновска – председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“, Антон Атанасов – заместник-председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и председател на Студентски клуб „Проф. д-р Асен Златаров“, Ели Видева – председател на Клуба на дейците на културата, д-р Драгомир Мирчев – председател на филиала на Съюза на независимите български писатели в Хасково, Бояна Драгиева – председател на Поетичен клуб „Иван Николов“, Тодорка Николова – секретар на Поетичен клуб „Иван Николов“, Мина Карагьозова ,

Жените са призвани да дават живот,  но и те имат право на моменти на слабост!   Росица Димова е не само активен читалищен секретар, но и краевед, поетеса и човек, който с думите и действията си ми е помагал да развия общата си култура. Чел съм всичките ѝ книги и мога да кажа, че освен стихове за деца, тя умее да създава и стихове за възрастни, които съдържат в себе си една виталност, поне на мен напомняща ми на поезията на Елисавета Багряна (1893-1991). Наскоро имах възможността да прочета още веднъж стихосбирката ѝ „Жена да бъдеш“  (2013)  и да вникна по-дълбоко в написаното. В тези близо петдесет страници тя е успяла да представи прекрасни стихотворения, които на пръв поглед изглеждат основно насочени към дамската аудитория, но при по-подробно запознаване се оказва, че това не е напълно вярно, тъй като те са подходящо четиво и за мъже – синове, братя, съпрузи, бащи, дядовци. Жената е показана такава, каквато е – любима, сестра, съпруга, майка и баба, като липсват опити нещо от съ

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

Гражданско сдружение „Родопско утро“ започва работа по изготвянето на юбилейния пети брой на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“, който ще е посветен на 15-ата годишнина на сдружението. За пореден път основен акцент са младите хора – учениците на Източните Родопи. Всеки от тях, който желае да се включи, може да изпрати творбите си до 1 април 2022 г. на имейл rodopsko_utro@abv.bg при следния ред, като не забрави да добави снимка и кратка биографична справка ( име, фамилия, години, училище, населено място ) : Ø       Стихотворения – до 3/4 кратки или 2 по-дълги; Ø      Разкази/Есета – до 2, не по-дълги от страница и половина, формат А4, шрифт Times New Roman , размер на шрифта 12 р t , разредка 1,5. Компетентно жури от изтъкнати поети и писатели ще оцени получените творби и само най-добрите от тях ще станат част от новия брой на списание „Южно утро“.

Любов на преспи в душата да копаеш,  но да нямаш на кого да я дадеш... Пред мен е „Сърце за продан“ ( 2020 ) . Това е втората книга на моя скъп приятел и колега по перо Алберт Димитров, с когото мисля, че доста често свирим в една тоналност – и като думи, и като действия. За първи път си позволявам да погледна рожбата на някой близък до мен човек чисто литературно. Причините може би са много, но една от тях със сигурност е, че Алберт вече за втори път ни показва отпечатани част от трудовете си. Само година след като издаде дебютната си стихосбирка „Неизплакани думи“ (2019) , този млад човек, родом от Момчилград, живеещ в Хасково и учещ във Виена, отново заявява себе си на поетичната сцена – ясен знак за цялата пишеща общност, че продължава да твори, а от това няма нищо по-ценно.  Стихосбирката си Алберт посвещава на всички, които са му пожелали да издаде втора книга, както и на онези, без чиято помощ тя е нямало да бъде факт. Тук е моментът да се каже, че „Сърце за продан“ се реал

Здравейте. Бихте ли се представили с няколко думи за тези наши читатели, които не Ви познават? З дравейте. Казвам се Милена Мерджанова, на 27 години от град Хасково. В момента съм читалищен секретар на Народно читалище „Светлина – 1926“, село Въгларово. Надявам се да показвам на хората това, което мисля за себе си, а именно, че съм човек, който има дълбока любов към културата, изкуството, историята, литературата, философията и изобщо всички хуманитарни науки. Ако трябва да следвам фактите,  мога да кажа за себе си, че съм алумни на специалност „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и по-тясно в областта на опазването на материалното и нематериалното културно наследство, от миналата година съм съставител на историческа книга, а от тази година с гордост и вълнение мога да кажа, че съм и продуцент на филм, създаден по моя идея. Завършили сте една не чак толкова популярна специалност – „Културология“. Какво Ви привлече в нея и как протече обучението Ви – научихте ли много нови н