На 30 юли 1961 г. от този свят си отива Мамин Колю.
Никола
Коев Николов, наречен Мамин Колю, е роден на 20 март 1880 г. в Хасково. Братов
син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901
до ноември 1902 г. служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на
ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където
се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 г.
влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.
По
време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват
Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю
се прибира в България. В София през 1904 г. заедно с Иван Алябака стреля по
файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия
скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без
разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от
полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905
г. до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол
Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо
Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването
му в Солун.
От
1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане
Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен
войвода.
През
зимата и ранната пролет на 1913 г. е участник в Покръстителната мисия на Българската
Екзархия в Родопите.
След
освобождението на Западна Тракия Мамин Колю се жени в село Кушланли,
Гюмюрджинско и от 1914 до 1919 г. живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно
време е на служба като български стражар. В периода 1920-1924 г. сътрудничи в
Хасково и Западна Тракия на ВТРО.
След
1924 г. се оттегля от революционна дейност и до 1945 г. е мелничар в Асеновград
заедно с чичо си Тане Николов. От 1949 до смъртта си през 1961 г. живее в
родния си град Хасково.
Мамин Колю е колоритна личност, която се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпява в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище – от Гора до Северна Добруджа.
Коментари
Публикуване на коментар