Родопски глас

От печат излезе шестият брой на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“. То е издание на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и се реализира с финансовата подкрепа на община Хасково, община Ивайловград, ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, СУ „Отец Паисий“ – Кърджали, СУ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кърджали и ЕООД „КАЛИНА“ – Хасково. За участие в разнообразните рубрики на списанието са заявили своето желание десетки млади и утвърдени поети и писатели от областта на Източните Родопи. В крайна сметка творческият екип, който е в състав: Благовеста Касабова ( редактор ) , Стойка Мариновска ( мениджър ) , Петко Каневски , Демир Демирев , Антон Атанасов , Лияна Фероли и Невин Садъкова , е отсял най-добрите и техните творби са станали част от шестия брой на списание „Южно утро“. В раздел „Общество“ за 110-ата годишнина от трагичните събития в девет села на община Ивайловград и Илиева нива, 70-ата го

*** Звукът от токчетата на госпожица Л. Стаменова отекваше из целия коридор на третия етаж. Тик-так, тик-так… ниските токчета в цвят бордо се движеха в унисон, напомнящ пробудния звук на месинговото махало на някой стенен часовник, а тежестта, с която падаха токчетата, обвили нежните ѝ глезени, прикриваха оглушаващия трепет в душата ѝ. Госпожица Стаменова, която до преди година изпитваше ужас от това да престъпи прага на ЕГ ,,Проф. д-р Асен Златаров“, в която самата тя бе завършила средното си образование, която не искаше да е поредният провал на системата, която се бореше с многобройни паник атаки от мисълта да се изправи пред ученици, дори и не подозираше, че днешният ден щеше да бъде съдбоносен. Щеше да се увековечи от сюблимната идея за промяна. Хм, този въпрос винаги е човъркал из съзнанието ми –дали хората се събуждат с ясната представа, че днес ще се случи нещо велико? Днес най-после ще разбера какво искам да правя с живота си или днес няма вече да съм депресиран? Да се събуди

Другите Не е леко, не е леко… Да можем да приемаме другите. Те са различни, човеко, те са и бурните, те са и глухите   Те са и с черни, и с бели лица. Всеки си има история. Ти им подай, човеко, ръка, нека има в светът ни хармония. © Мария Червенакова* * Авторката е сред лауреатите на Националния студентски литературен конкурс „Проф. д-р Асен Златаров – Аура“, организиран в рамките на II Дни на студентската поезия и проза, финансирани по програма „Културни инициативи“ 2023 г. на община Хасково.

„Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“ – проф. д-р Асен Златаров – Аура Идеал. Дума, от пет звука, съвсем кратка и лаконична. Просто съществително име, ала с не толкова просто значение. В нея се съдържа двигателят на света. Онова гориво, без което ние, хората, щяхме да бъдем като животните. Щяхме да се раждаме, да създаваме поколения и после... да умрем, да няма нито следа от нашето съществуване, освен пръстта и каменната плоча. В цитата на Асен Златаров: „Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“ заветната дума се повтаря неколкократно. В това сложно смесено изречение авторът сякаш я поставя с една крачка пред всички останали, като я повтаря четири пъти. Но той изброява различни идеали, тези, които са необходими на човека да бъде пълноценен. Нима всеки от нас няма собствен идеал? Питали ли сме се изобщо какво точно представлява той. В епохат

„Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“ Какво е идеалът – дълголетна традиция в човешката история, подхранваща битийността, неизчерпаема енергия, която душите преследват през съзнателния си живот, или е уникалният светоглед на всеки един от нас? А може ли да бъде одухотворен – да приема човешки облик или изобщо да бъде еталон за поведение? Всички тези въпроси доказват многозначността на думата, а отговорът им е скрит в собствения ни начин на мислене, тоест в самите нас. Независимо от своята същност, идеалът е двигателят на човешкия живот и същевременно с това е причината за развитието на обществото в морален и естетичен аспект. Той е първоизточникът в появата на действеност, упоритост и воля в човека, тъй като изисква постоянство в преследването и реализирането си. Произходът на думата се свързва с понятието „идея“, датиращо от времето на Платон, което илюстрира съвършенството в света. Идеята се формира в чове

Промяна „Промяна“, казват, „искаме промяна“ – високо гръмките слова тръбят, но вяра сякаш вече не остана – „Те, младите, какво ще променят?“   Така говорят възрастните хора и срещу нас изскачат настървени, и тръгват да ни поучават със ценности закоравели.   Безспорно те за нас са пример, но други днес са времената – и младите са движещата сила, идеалът движи ги в сърцата.   Светът от песните на „Бийтълс“ без никакви наглед дележи, лишени са за теб от смисъл и плод на някакви копнежи?   Но онзи с лунната походка ни каза повече от ясно – „Те, младите, света ще излекуват, ще го направят по-доброто място“.   И на крилете на идеала, със устрем нов, с любов и песен, тъй както завеща ни го Златаров – по-доброто утре днес е.   И не крещете „Искаме промяна!“, а вярвайте във своя път! Посоката е начертана – и младите ще я дадат! © Добромир Зафиров* * Авторът е сред лауреатите на Националния студентски литературен конкурс „Пр

КНИГИ БЕЗ ЦЕНА Оставил съм ви книги без цена. Цената на душата не подхожда! Надявам се, че моите слова с игла по сетивата ви убождат. Когато задушава те тъга и няма на кого да се оплачеш, прегръщам те с небе от топлина, което през тегобите си крачи.   Пораснал през години на беди, издигнал се над пепелната злоба, научих, че проклетите пари са просто увлечения. Пред гроба. Опитвах се да бъда мил и чист, когато светлината ви изпращам. Душата ми е бял вселенски лист, но вече и душата ми се схваща.   Написах ви добрите си писма, с които ви обичаме, другари! Оставил съм ви книги без цена, които ще посвирят на китари. Преминахме през хиляди беди, които ме изцеждаха жестоко. Душата ми човешка не мълчи. Душата на словата не е стока!   По-беден от притичващия плъх, дарявам ви с обичане словата. Не ми е нужен бляскавият връх, защото съм приятел на душата. Душата ми е скромна топлина, поливаща загиващото цвете. Оставил съм ви книги без цена, които се надявам

Изворът на младостта (разказ, вдъхновен от цитата на проф. д-р Асен Златаров – Аура: „Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“) Казват, че зеленото успокоява. Но зеленото на село Юрчево не беше онова тихо зелено на усойната гора. Не беше и зеленото от трибагреника, което внушава смирена тържественост. Това беше зелено, каквото човек можеше да види комай само в джунглите. И ето тук, разбира се – в село Юрчево. По дувари и калдъръми, по стените на кирпичените къщи и стълбовете, където ги имаше – зеленото пълзеше, катереше, увиваше. Непокорно зелено, избуяло от любовта на слънчевите лъчи и живителната влага. Докато задвижвах веригата на колелото си, чувствах как зеленото ме побутва от всички страни, като че ме предизвикваше на игра. В мешката ми обаче тефтерът и десетината химикалки говореха друго. Те нервно се поклащаха при всяко завъртане на колелетата и ми напомняха, че не за игри се разхождам из Юрчевските възв

Днес в рубриката ни „Код/Прозаично“ Ви срещаме с Боян Боев . Боян Боев е роден в Ямбол. По образование е икономист, но по призвание – писател. Пише от ученическите си години, като експериментира с различни по жанр произведения – стихотворения, приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, много от които са част от български и чужди сборници, списания и интернет сайтове и могат да бъдат прочетени в личния му блог – www.boyanboev.blogspot.com. През 2017 г. негов материал е публикуван в учебник по литература за 6. клас на издателство „Просвета“, одобрен от МОН за учебната 2017/2018 г. Известен е най-вече с романите си „Сайбиевата невеста“ (2019) и „Последна молитва“ ( 2022 ) . Те се радват на изключителен успех и тиражите им се изчерпват много бързо. Критиката ги приема положително и оприличава стила на автора на този на класиците на българската литература Елин Пелин и Йордан Йовков. Варда̀р Архангеловден беше, когато Тодор докара черния вълк в селото