На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода.

Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци.

Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна.

Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди. Заедно организират прочутата „гарибалдийска дружина“, която участва в Критското въстание. Петко войвода се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“. След потушаването на въстанието напуска острова, пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Установява се в Атина.

Сформира нова чета, която през лятото на 1869 г. стъпва в Тракия. Следващите десет години воюва за своята кауза. През 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина). Участва в Руско-турската Освободителна война от 1877/1878 г. Активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. Спасява родопските българи от действията на Хидает бей/английския полковник на турска служба Сенклер/, целящи откъсването на Родопите от България.

След разпускането на четата войводата заминава в Русия по покана на ген. Скобелев. Император Александър II го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение, което славният тракиец скоро продава. Заселва се във Варна и се жени втори път.

Оклеветен е за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак е екстрадиран от България, а имотите му са конфискувани. Градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата, с които е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни във варненската крепост Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов се връща във Варна.

Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко и за тракийското движение. През 1896 г. по негова и на други родолюбиви българи инициатива се основава тракийско емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия.

Информация и снимки: Уикипедия и БТА