Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет видях обява, че на 15.06.2021 г. Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ (2020). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно!

На книгата си „Мъка по България“ (2018) Антон Атанасов написа за мен:

„На Таня Кашева!

С уважение и признателност към творческия ѝ труд!

Хасково, 15.06.2021 г.“

Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „Мъка по България“ и „Вяра до кръв“. Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „Мъка по България“, е бил на 17-18. И вместо да пише за детството, за първата любов... Той е писал за любовта към род и Родина.

В стихотворението си „На моята Родина“ Антон Атанасов казва с обич:

„Българийо, за тебе аз живея,

за тебе аз творя,..“

А после казва с болка:

„През последните години

народът ти е разпилян

и се чувства някак неразбран,

но знай, че обича своята Родина!“

Разпиля ни криворазбраната демокрация. Нашите политици съсипаха икономиката на България за власт и пари. Приватизираха заводите и предприятията и ги разпродадоха за жълти стотинки. Много хора останаха без работа и тръгнаха да търсят препитание извън пределите на Родината. А демокрацията, в която бяхме повярвали, се оказа фалшива. Пълна безотговорност към народ и Родина. Пълна анархия. А според Ейбрахам Линкълн демокрация означава „На народа, от народа, за народа“. Но наяве тя се оказа само красива дума и мираж в пустиня.

В своето стихотворение „Ех, Апостоле“ Антон Атанасов се обръща към Васил Левски с думите:

„Дълго време, Апостоле, бяхме под ятагана...“,

„Ех, Апостоле, махнахме чуждите,

за да ни яхнат, Апостоле, сега нашите“,

„От края на миналия век живеем в демокрация…,

но пак в онова време живеем,

всеки за себе си, по света се пилеем“,

„И години по-късно след жертвата ти, Апостоле,

дали сме по-добре аз не зная…“

За жалост, отново се превърнахме в изгнаници, и то в двадесет и първи век. И вместо да творим блага в Родината и за Родината, ние сме принудени от несправедливите обстоятелства да търсим препитание и по-добър живот извън пределите на България.

В стихотворението си „Не случи България“ Антон Атанасов казва:

„Не случи България на нация,

не случи и на реална демокрация...“,

„искат да изтрият историята от учебниците“,

„искат всичко да забравим,

Батак и Самуила даже да не славим“,

„и за в бъдеще нови „българи“ да творим,

такива, що не знаят за Ботев и Левски“,

„такива, що искат Родината ни мила,

да бъде подлога на чужда сила...“

А народът ни отново е свел глава и уж върви напред, но не към своето светло бъдеще, а към забравата за това откъде е тръгнал и през какво е преминал, за да стигне дотук. Към забравата за себе си и за своята славна история. И не знам дали изобщо върви нанякъде, или е заседнал в измамното си настояще и просто оцелява, мислейки си, че живее?! Обезверен и озлобен. Вечно лъган и предаван, но не от чужди, а от свои.

В стихотворението си „Народе????“ Антон Атанасов отправя своя въпрос не към народа, а към самия Апостол на свободата – Васил Левски:

„За кой народ си тръгнал, Джингиби,

жив курбан да ставаш?“,

„Чиста и свята република беше идеалът твой“,

„Заслужаваше ли си, Джингиби…“

След като:

„Последният кръвен данък

не турците го вземат.

Последният кръвен данък

нашите го дават, без да им го искат.“

В стихотворението си „Българският Бог“ Антон Атанасов с болка и надежда моли Бога:

„Днес българите не виждат

нищо добро около себе си.

Къде сбъркахме, Боже,

моля те, помогни ни…“,

„Помогни ни, Боже,

и закриляй България,

ти си, Българский Боже,

надеждата на нашата нация!“

Но не само Бог трябва да е „надеждата на нашата нация“, а всички българи като Антон Атанасов, които обичат своя род и своята Родина от цялото си сърце и душа, трябва да се стремят да запазят историята такава, каквато е била и каквато е сега, за бъдните поколения. Истинска и неподправена. Защото всички знаем народната поговорка „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Не трябва да се надяваме само на Божията помощ, а най-вече на самите нас. Да събудим заспалото си съзнание, да изхвърлим злото и алчността от сърцата и душите си и да прегърнем доброто за утрето в света. Да пазим заветите на дедите ни, които са дали живота си, за да ни има днес нас и за да я има България.

Клетвата, която е написал Антон Атанасов на последната страница в книгата си „Мъка по България“, ме развълнува до болка. Това е клетва на едно осемнадесетгодишно момче. Прочети я, народе! Прочетете я, управници, и се събудете от сладкия си измамен сън! Такава клетва може да напише само човек, който истински обича своето отечество. А ето я и нея:

„Аз, българинът от двадесет и първи век, тържествено се заклевам да спазвам законите на Република България, да бъда честен и справедлив, да пазя чисто своето име и името на Отечеството си, да съхраня традициите и бита на своя народ, да работя за доброто бъдеще на България и където и да съм, да я нося в сърцето си.

Ако престъпя своята клетва, то нека ме застигне най-суровото наказание – да бъда проклет навеки от предците си и родът ми да не продължи!

Заклех се!“

Тази клетва трябва да служи за пример на народните избраници и когато застанат начело на държавата, да работят за народа и за народните дела.

Да спазват законите!

И да пазят България!