Пропускане към основното съдържание

Обявиха Васко Димов за "Почетен гражданин на Хасково"

По време на днешното заседание на Общински съвет-Хасково Васко Димов беше обявен за "Почетен гражданин на Хасково". Това става след постъпило предложение в местния парламент от Инициативен комитет от хасковски интелектуалци, подкрепено с подписка от 577 хасковлии.

Васко Димов е роден на 24 февруари 1951 г. в хасковското село Николово. През 1966 г. започва да танцува народни танци в Тракийския ансамбъл към Културно-просветно дружество „Тракия“. Солидната му подготовка като танцьор го отвежда като студент в новооткрития Институт за музикални и хореографски кадри в София, който завършва с пълно отличие през 1974 г. Още същата година е назначен като щатен хореограф в АНПТ „Китна Тракия“ – Хасково.

През 1979 г. създава Детски танцов ансамбъл „Южняче“, който ръководи в продължение на 37 г. През 1999 г. създава и Танцов ансамбъл „Южняци“ към читалище „Пейо Яворов – 1982“. През 2004 г. създава Танцов ансамбъл „Мераклии“ към читалище „Пробуда 1914“ – Ивайловград и го ръководи до 2011 г.

За 50 г., отдадени на българските народни танци, Васко Димов е обучил и възпитал в дух на патриотизъм и национална гордост хиляди деца и подрастващи. Реализирал е танцови постановки в страната и чужбина, като има и много награди.

През 2019 г. той беше удостоен с престижната награда от Министерството на културата – Почетен знак „Печат на Цар Симеон Велики“ – сребърен и Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство. През същата година областният управител на Хасково му връчи Почетен плакет за цялостен принос в областта на културата и изкуството.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...