Код/Поетично... Делян Балев

Днес в рубриката ни "Код/Поетично" Ви срещаме с Делян Балев. Той е на 23 години и е родом от Димитровград.

Занимава се с литература и доброволческа дейност от около 10 години. Шест години е бил член на Общинския ученически парламент в родния си град, четири години –  на Общинската детска телевизия „Teen TV. Автор е на стихосбирката „НА БЪЛГАРИЯ”. Участвал е в над 70 конкурса и литературни фестивала  на общинско, регионално, национално, европейско и международно ниво. Награждаван е от различни национални и международни институции – Министерството на външните работи, Министерството на околната среда и водите, Посолството на САЩ в България, Посолството на Руската федерация в България, Руският културно-информационен център в София и други.  До 18-годишна възраст има възможността да бъде част от 5 международни обмена, организирани със съдействието на над 10 европейски държави. През 2016 година е номиниран за международната награда „Млад европеец на годината” и е класиран от Европейската комисия в първите седем души в Европа, допринесли най-много за развитието на отношенията между народите.

Днес е студент в Санктпетербургския държавен университет, специалност – „Международни отношения”.  От четири години живее в Русия. Старае се да продължи своето развитие както в литературата, така и в научно-изследователската дейност. Дипломацията е това, което го влече. Вярва, че с труд и упоритост, мечтите се сбъдват.

Учител

С благодарност към всеотдайността!

Към стремежите за благополучие, към труда!

Личности, които разширяват кръгозора,

даващи основи за развитие и опора…

Даряващи всекиму святата просвета –

най-голямата мощ, в съзнание на човека.

Дълбок поклон пред делото им на живота!

Хора, обладаващи на знанието деспота.

Разказващи своите уроци, преподават!

Грижат се за бъдещето. Учат, възпитават!

Хиляди поколения са минали през вековете.

Хиляди – през техните ръце… Помнете!

Познанието е единствената сила на света,

която не се отнема, дорде живее мисълта.

Откриващи ни пътя към просвещение –

достойни за почести и уважение!

Бог да пази професията „Учител”!

Поклон пред делото на всеки Будител!

Ветеран

Те не са просто хора, те са герои!

Преживяли бури, от патрони порои.

Те са бранили своя Родина и свой Род.

Не са щадили ни усилия, ни живот.

Втурнали са се в борбата, без страх,

за да не рухне една мечта на прах…

Мечтата за могъща и велика страна,

за силни и гордо-развети знамена!

Бранели са българския мил идеал.

Храбър лъв – с величие се увенчал.

Победили във всички големи битки!

Но съюзниците били с извити китки…

Войната вече била предопределена.

Победителите са от страна сразена.

Всеки народ помни своите герои!

Опълченци, генерали, часовои…

Навсякъде разказва се за едни хора –

видели, с очите си войната и терора.

Днес, останали са малко от редиците,

от онези, летели заедно с птиците,

кръстосвали земята с пушка на рамо,

марширували покрай окопите тамо…

Оркестър химна свири, младото пее…

Венци лежат и паметник не старее!

А до него стои безмълвен ветеран –

титаничен герой, от съдбата избран!

С тихи стъпки и белези по ръцете,

със спомен за другари, поднася цвете!

За онези, дали всичко за идеала,

за безсмъртието на честта и морала.

Млад офицер, мирно, почит отдава!

Кънти звън на медали от чест и слава!