Пропускане към основното съдържание

Илина Кинева: Учителят е този, който подготвя бъдещето...

Вестник „Родопски глас” стартира нова рубрика. Тя ще се казва „Днес празнува” и в нея ще Ви срещаме с известни рожденици и именици от региона на Родопите. Първият ни гост по случай днешния Илинден е учителят по български език и литература Илина Кинева.

Здравейте, г-жо Кинева. Бихте ли се представили с няколко думи?

Здравейте! За мен е чест да бъда първият гост в новата Ви рубрика. Накратко за себе си – имам щастливо семейство, обичам професията си, наслаждавам се на хубавата музика и красотите на природата. През далечната 1986г. любовта към книгите ме отведе в ПУ „Паисий Хилендарски”, където завърших специалността „Българска филология” със специализация „Литературознание”. Професионалният ми път започна в гр. Димитровград. От 2000г. съм част от екипа на Профилирана езикова гимназия „Д-р Иван Богоров”, Димитровград, където продължавам да преподавам и до днес.

Да си учител никак не е лесно. Защо решихте да се отдадете именно на тази професия?

Няма как да избягам от клишето, че учителската професия е призвание. Да бъдеш учител, е мисия, отговорност, приятелство, сътрудничество, взискателност, любов, търпение, понякога разочарование – толкова много и толкова различни неща. Учителят е този, който подготвя бъдещето, а това е голяма отговорност. При мен се случи така, че професията ме избра. Съчетанието „любов към книгите” и желанието да предавам тази любов и на другите се превърна в моя професионална съдба. Винаги съм искала да бъда добър учител, който не просто преподава, а вдъхновява учениците си.

Всички казват, че в днешно време младежта нищо не знае. Бихте ли ги оборили?

През последното десетилетие се налага настойчиво тезата за  неграмотността на подрастващите. Мисля, че има основание за тази тревога, но във века на информацията знанието е достъпно за всички. Ученето и овладяването на знания е индивидуално и личен избор. Няма еднакви хора – някои предпочитат да се „плъзгат по повърхността”, а други се осмеляват да се „гмурнат” в дълбокото море на познанието. Винаги е било така.

Щастлива съм, че в Гимназията съдбата ме срещна с прекрасни ученици, които израснаха пред очите ми, превърнаха се в знаещи и можещи хора, които успешно поемат своя път в живота. През годините четирима от моите възпитаници са участници в Националния кръг на олимпиадата по български език и литература. В редица национални състезания учениците ми заемат призовите места. В часовете по български език и литература виждам одухотворени лица и това ме изпълва с надежда за бъдещето.

В унисон с предишния въпрос трябва да добавим, че сте носител на отличието „Учител на годината” на община Димитровград за 2019. Какво е за Вас тази награда?

Всяка награда е признание и оценка за работата ни и резултатите, които постигаме.  Наградата „Учител на годината” приемам като висока оценка  за професионалния ми труд. За мен лично голямата награда са постиженията на моите ученици, защото учителят измерва собствения си успех през успеха на учениците си.

Тази година е знакова за българската литература. Навършват се 170 години от рождението на Иван Вазов. Какво е той за Вас, каква следа е оставил в съзнанието Ви и какво искате учениците Ви да знаят за него?

2020г. се превърна в годината на Вазов. Харесвам инициативата на Народния театър „Препрочитаме Вазов”, в която са включени известни български актьори, интелектуалци, учени, работници и деца. Това е своеобразен ренесанс на Вазовото творчество, знак, че ни е потребен и днес. Иван Вазов в най-голяма степен въплъщава представата за национален класик. Неслучайно е припознат като Народен поет и Патриарх на българската литература. Изумителни са литературната му продуктивност, жанровата и тематичната широта на творчеството му, историческият обхват, многообразието от художествени образи и богатството на езика. Духовните следи, оставени от Вазов, са навсякъде около нас.

Понякога учениците не разбират възрожденския етноцентризъм на Вазов, затрудняват се с езика в творбите му( категорично не приемам „превода” на романа „Под игото”). И тук е ролята на учителя – той трябва да преведе учениците през лабиринта на словото, да ги накара да копнеят за Вазовата духовна  България, в която героизмът е безкористен, патриотизмът е действен, природата е божествено красива, езикът е ценност и богатство, а поколението не линее. След Вазов всеки българин израства с „Аз съм българче” и изгражда представата си за родното като духовна и свята територия, която може да се побере в сърцето.

Димитровград е градът на младостта, но и градът на Пеньо Пенев. Ако беше жив, „поетът с ватенката” щеше да навърши 90 години. Какво бихте му казали, ако стои срещу Вас?

Поетът на  Димитровград, Пеньо Пенев, е сложна и противоречива личност. Той фокусира в себе си  превратностите на историческото време, в което живее. Неговата поезия през последните десетилетия вече постигна своя реванш в публичното пространство. Безспорните  лирически стойности разпръскват идеологическата мъглявина  и откриват пред читателите гласа на човека, който извървява драматичния път на търсенето и себенамирането.  В хипотетичната среща бих му казала, че е избрал смъртта, а е орисан на безсмъртие с духовната диря, която е оставил след себе си. Бих го попитала намерил ли е покой неспокойният му дух.

Благодаря за това интервю! Бъдете здрава и щастлива! Честит имен ден! Честит Илинден!

Благодаря Ви за топлите думи! Бъдете все така вдъхновен екип! Радвам Ви се от сърце!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с