Пропускане към основното съдържание

Днес празнува... Добромир Зафиров


На 27 юли Църквата почита свети Пантелеймон. На този ден имен ден празнуват Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна, Пантелей, Панчо, Панто, Панка и техните производни. По този повод в рубриката ни "Днес празнува..." ни гостува именикът Добромир Зафиров. 

Добромир е роден през 2000 г. в Димитровград. През 2019 г. завършва  Езиковата гимназия в родния си град – „Д-р Иван Богоров“  със специалност „Английски и немски език и информационни технологии“. За цялостен принос в образованието и утвърждаване името на гимназията е удостоен с почетна Богоровска стипендия.

От есента на миналата година е студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Право“.  Обича родината си, ще остане тук,  и знае, че тукашното обучение би му дало отлична реализация за в бъдеще.

Обича и Димитровград – градът не на чалгата и пазара, а на мечтите и младостта. Това е градът, който го вдъхновява да пише, защото е закърмен с таланта на млади хора като него. Там преминава детството му, там са най-истинските му приятели. И където и да отиде, винаги ще се връща в града си, който няма хилядолетна история, но в него живее младежкият дух.

Пише от 14-годишен – за любовта и красотата, за човека и света. Поезията е начин да изрази себе си и своите чувства. Носител е на множество награди за поезия, първи места в национални конкурси от Календара на Министерството на образованието и науката – „Вазовата България“, „Бог е любов“, конкурс за хумористична поезия „Малките нашенци“, литературен конкурс „С Елин Пелин в сърцето“ и „Казанлъшка роза“. Носител е на Почетната грамота на арменския консул в Пловдив в литературния конкурс „Подир сенките на облаците“ – Чирпан, Награда на БНТ в литературния конкурс „Вдъхновители“. 

Има публикувана поезия в сборници на музей „Чудомир“ – Казанлък, списание „Чисти сърца“ – Смолян, Фолклорен съюз „Пловдив“, списание за младежко творчество „Пътеки“ – Стара Загора и Алманаха на Международния конкурс за поезия „Българско-сръбско приятелство“, Нови Сад, Сърбия.  Той е и единственият представител на област Хасково на Националната олимпиада по български език и литература. На нея заема осмо място в страната и получава почетно отличие на РУО Хасково. Единствената пълна шестица на Държавния зрелостен изпит по български език и литература за Хасковска област е присъдена също на него. Освен това е и инициатор и съорганизатор на единствената в страната Национална младежка литературна конференция „Пеньо Пенев“, която успява да събере в Димитровград 40 пишещи младежи гимназисти от цялата страна. С решение на Община Димитровград конференцията ще се провежда на всеки две години като част от традиционните Дни на поезията.  Именно затова навръх празника на града – 2 септември – е удостоен  с почетен плакет за издигане авторитета на Димитровград.

Желаем му да бъде здрав и все така устремено да върви по пътя на успеха!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с