Пропускане към основното съдържание

Днес празнува... Добромир Зафиров


На 27 юли Църквата почита свети Пантелеймон. На този ден имен ден празнуват Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна, Пантелей, Панчо, Панто, Панка и техните производни. По този повод в рубриката ни "Днес празнува..." ни гостува именикът Добромир Зафиров. 

Добромир е роден през 2000 г. в Димитровград. През 2019 г. завършва  Езиковата гимназия в родния си град – „Д-р Иван Богоров“  със специалност „Английски и немски език и информационни технологии“. За цялостен принос в образованието и утвърждаване името на гимназията е удостоен с почетна Богоровска стипендия.

От есента на миналата година е студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Право“.  Обича родината си, ще остане тук,  и знае, че тукашното обучение би му дало отлична реализация за в бъдеще.

Обича и Димитровград – градът не на чалгата и пазара, а на мечтите и младостта. Това е градът, който го вдъхновява да пише, защото е закърмен с таланта на млади хора като него. Там преминава детството му, там са най-истинските му приятели. И където и да отиде, винаги ще се връща в града си, който няма хилядолетна история, но в него живее младежкият дух.

Пише от 14-годишен – за любовта и красотата, за човека и света. Поезията е начин да изрази себе си и своите чувства. Носител е на множество награди за поезия, първи места в национални конкурси от Календара на Министерството на образованието и науката – „Вазовата България“, „Бог е любов“, конкурс за хумористична поезия „Малките нашенци“, литературен конкурс „С Елин Пелин в сърцето“ и „Казанлъшка роза“. Носител е на Почетната грамота на арменския консул в Пловдив в литературния конкурс „Подир сенките на облаците“ – Чирпан, Награда на БНТ в литературния конкурс „Вдъхновители“. 

Има публикувана поезия в сборници на музей „Чудомир“ – Казанлък, списание „Чисти сърца“ – Смолян, Фолклорен съюз „Пловдив“, списание за младежко творчество „Пътеки“ – Стара Загора и Алманаха на Международния конкурс за поезия „Българско-сръбско приятелство“, Нови Сад, Сърбия.  Той е и единственият представител на област Хасково на Националната олимпиада по български език и литература. На нея заема осмо място в страната и получава почетно отличие на РУО Хасково. Единствената пълна шестица на Държавния зрелостен изпит по български език и литература за Хасковска област е присъдена също на него. Освен това е и инициатор и съорганизатор на единствената в страната Национална младежка литературна конференция „Пеньо Пенев“, която успява да събере в Димитровград 40 пишещи младежи гимназисти от цялата страна. С решение на Община Димитровград конференцията ще се провежда на всеки две години като част от традиционните Дни на поезията.  Именно затова навръх празника на града – 2 септември – е удостоен  с почетен плакет за издигане авторитета на Димитровград.

Желаем му да бъде здрав и все така устремено да върви по пътя на успеха!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...