Пропускане към основното съдържание

Змиите в двора - опасни ли са?

Фейсбук е необятен и в него можеш да откриеш много полезна информация. Ето на какво се натъкна нашият екип в групата "Идеи за дома и градината". В доста дълга публикация Антон Соколов пояснява какви змии можем да срещнем в двора си, доколко те са опасни и каква да полза може да имаме от тях. С негово позволение публикуваме поста му без редакторска намеса:

"Важно! Във връзка с публикациите за змии, публикувани в групата в последно време, искам да напиша един информативен пост, понеже познанията на хората тук са на ниво бабешки истории, повечето от които неверни.

Необходимо е да започна с методите за прогонване на змии, които тъй компетентно виждам да се предлагат в секциите с коментари. Сяра, нафталин, конски косъм и тем подобни подчертано НЕ работят. Змиите притежават едно уникално приспособление, наречено Якобсонов орган, който им помага да събират микроскопични частици от въздуха чрез езика си, които после биват анализирани от мозъка. Това означава, че каквато и странна миризма да сложите, тя няма да им повлияе, просто ще бъде добавена към архива им от познати миризми.

Конски косъм, сол, натрошено стъкло и подобни способи също не работят. В ежедневието си змиите преминават през цял куп различни повърхности и в резултат нямат проблем да минават през каквито и да е "мистични" прегради. Устройствата и спрейовете против змии, които се продават, са тотален фалш, до момента НЕ съществува ефективна електроника или спрей, които да са на по-високо ниво от плацебо/идеята на подобни продукти е просто да се възползват от невежеството на хората с цел лесни пари, а в действителност със същия успех можете да поставите и градински гном./

Общоприето знание е, че таралежите ядат змии, но това в действителност не е толкова вярно. Таралежите ядат голям брой организми, като в менюто им влизат единствено дребни новоизлюпени змии. Едрите смокообразни и отровниците не ги закачат, тъй като нито имат имунитет срещу отровата, нито имат силата, необходима да се справят с възрастен смок-мишкар или голям стрелец. Котките са малко по-успешни в избиването на малки змийчета, но често не смеят да се перчат на големите смокове, а с отровниците пък имат минимален шанс да се справят и да оцелеят.

Тогава как се прогонват змиите от двора?

Необходимо е първо да сте сигурни дали наистина искате да ги изгоните. От 16 вида змии в България, само 2 от тях могат да са потенциално опасни -  Пепелянката (Vipera ammodytes) и Усойницата (Vipera berus). И двете са изключително срамежливи и рядко могат да се видят близо до каквото и да било населено място. В двора и градината най-често се виждат така наречените синантропни видове или видове, които живеят в съжителство с хората поради взаимна изгода. Този списък у нас включва: Смок-мишкар, Голям стрелец, Медянка, Пъстър смок и двете водни змии - Сивата и Жълтоухата. Всеки един от тези видове е неотровен и напълно безобиден дори и за деца. Причината гореспоменатите видове змии да присъстват в дворовете ви са благоприятните условия, което значи подходящи скривалища, както и наличието на храна. Много къщи имат безумни бройки гнезда на мишки и плъхове, до които дори и котка не може да се добере. За сметка на това едрите смокообразни като Големия стрелец и Смока-мишкар са експерти в областта, с други думи ви осигуряват безплатна услуга на екстерминатор. Малките змийчета пък се изхранват с насекоми, включително вредители по културите и хлебарки, а някои видове като Медянката пък понякога ядат дори и отровни змии. Когато се изчерпа източникът на храна змиите обикновено си тръгват сами.

Ако все пак не желаете да съжителствате с тези животни, начинът да ги прогоните е да почистите двора си от скривалища, които включват плоскости по земята, каменни цепки и дувари, стари бараки, високи треви, и да се помъчите да се отървете сами от гризачите, макар че рядко ще успеете да го направите със същия успех както една змия.
Ще завърша темата с молбата да не убивате змиите, тъй като много видове и без това са под заплаха и са защитени със закон. Никоя змия няма желанието да се среща с човек, но някои от тях поемат риска, за да оцелеят. При следваща среща със змия си припомнете, че тя още по-малко желае да ви среща и просто ѝ дайте възможност тя сама да се оттегли.

Желая на всички ви лека и спокойна вечер!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с