Пропускане към основното съдържание

Да се върнеш от Щатите, за да преподаваш. Един учител разказва...

Здравейте. Бихте ли се представили с няколко думи за тези наши читатели, които не Ви познават?

Здравейте!

Казвам се Адриана Янева-Димитрова. Учител съм по информатика и информационни технологии в ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – гр. Хасково.

Една от многото сте, които са били в Америка. Разкажете ни малко повече - кога отидохте, какво работихте там, защо се върнахте?

Заминах със съпруга си през 2004 г. и живяхме във Филаделфия 9 години. Работих в администрацията на стоматологична лаборатория. През годините създадохме много и ценни приятелства и имахме приятни колеги и съседи. Ежедневието на работещите хора е подобно навсякъде по света, но моралът и нравствените ценностите са различни. И когато децата тръгнаха на училище, решихме, че е дошъл моментът да се приберем в България – за да израснат, да се учат и възпитават тук. Да усетят духа и традициите, с които сме отгледани ние.

Двете Ви деца са родени в Щатите. Къде ги виждате след време – в България или в страната на големите възможности?

Изборът е техен. Бих подкрепила всяко тяхно решение.

Каквото и да работехте в Америка, щяхте да получавате повече пари от учителската си заплата. Явно за Вас това не е важно. Тогава кое е ценното?

Парите са важни, разбира се, но не по-важни от това да се чувстваш доволен и щастлив от работата си. Започнах работа като учител веднага след университета, прекъснах заради живота си в Америка и продължих като учител след завръщането си. Обичам професията си. Тя ме среща всеки ден с млади и любопитни хора, готови да изследват, да учат и да се развиват. Гордея се, че съм част от тяхното израстване, възпитание, обучение и ежедневие.

Кой е основният принцип, който следвате, когато преподавате?

Да „стигна“ до учениците и да им покажа, че могат! Те имат много и специфични намерения, възможности, мисли, радости и тревоги. Моята задача е да направя така, че в края на всеки час, всеки раздел или срок, те да са научили същността на учебния материал, без страх от оценки и без да се срамуват да излязат пред класа и да защитят тезата или решението на задачата си. Знанията им да бъдат осъзнати и трайни, а не наизустени за конкретния тест и после забравени.

И за финал, нека Ви върна отново на Америка. Имате двойно гражданство, най-вероятно следите какво се случва там. Накъде отива тази страна?

Има много положителни и отрицателни неща в държавата. Всеки вижда развитието на Америка по различен начин. Светът се променя постоянно. 

Благодаря за това интервю. Желая успех на Вас и Вашето семейство. Поздравявам Ви за това, че сте избрали да се върнете.

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...
Публикуване на коментар
Прочетете още