А. Димитров: Идеята за втората ми книга се зароди веднага след като първата беше факт

Здравей. Би ли се представил с няколко думи за тези наши читатели, които не те познават?

Здравейте. Казвам се Алберт Димитров, на 24 години съм, от Хасково, но родом момчилградчанин. В града „под Ямача” живея от петгодишен, където първоначално учех в ОУ „Христо Смирненски”, а впоследствие завърших ЕГ (тогава ГПЧЕ) „Проф. д-р Асен Златаров” с паралелка първи чужд език немски и втори английски. Във Виена съм от 2015 г., където в момента съм студент във Виенския университет със специалност „Медии и комуникации”.

Преди година от печат излезе първата ти стихосбирка – „Неизплакани думи”. Доволен ли си от събитията, които се случиха около нея - представяне, разпространение и т.н?

Всичко, което ми се случи тогава, беше ново за мен и няма да излъжа ако кажа, че доскоро го асимилирах. Странно и същевременно гъделечкащо приятно се почувствах, когато видях първо името си на корицата на книга и след това стихотворенията си в нея. Представянето на книгата беше също непозната емоция за мен. Първоначално не знаех как ще протече, имах все пак в главата си идея какво ще кажа и кои стихотворения ще прочета. Притеснен сякаш не бях, за разлика от родителите ми, които до последния момент трябваше да успокоявам, че всичко ще протече в реда на нещата. Имаше доза вълнение у мен преди събитието, но бях някак спокоен. Някои от вас не знаят, но когато съм под влияние на много силна емоция, у мен се появява едно заекване при говор. Незнайно защо и как, по време на представянето на книгата от него нямаше и помен. Тук е моментът да благодаря на моя приятел Руси Тенев, без чиито две изпяти емблематични песни събитието не би било същото.

Разпространението на първата книга не е завършен процес. В дните, когато излезе, бях често в офиса на популярна куриерска фирма. Даже служителите ме запомниха и с усмивка ме питаха „Пак ли книжки ще пращаме?”.

Само преди дни ти обяви, че е факт и втората ти поетична рожба, която носи името „Сърце за продан”. Как се зароди идеята за нея? Да очакваме ли представяне скоро?

Идеята за втора книга се зароди веднага след като първата беше факт. Много хора ме питаха: „Кога да чакаме втора книга?” Просто не знаех, нито кога втората ще излезе, дали ще трябва година, две, пет, нито знаех как ще изглежда. Но сякаш името си дойде само. Първоначално „Сърце за продан” беше просто едно стихотворение. Написах го седмица след като „Неизплакани думи” излезе от печат. Заглавието срещнах като израз съвсем случайно в интернет в някаква публикация, но на английски „a heart for sale”. Прозвуча ми интересно, извадих го на един лист и недълго след това стихотворението беше факт. Сякаш нещо ме жегна тогава в това заглавие и си казах, че ако напиша втора книга, това ще е нейното заглавие. Представяне ще има зимата. Най-вероятно през февруари. Ще бъде обявено достатъчно навреме.

Редактор на втората ти стихосбирка е поетът и студент по право от Димитровград Добромир Зафиров. Доволен ли си от свършената работа? Би ли работил и занапред с него?

Разбира се. Добромир има безспорно повече опит в тази сфера от мен и по-критичен поглед към нещата. Смятам, че свърши многа добре работата си, за което му благодаря! Бих работил с него занапред, тъй като съм човек, който предпочита да залага на вече познатото.

Отново автор на корицата ти е Теодора Йорданова. Получила се е страхотно. Лесно ли се работи с нея?

Винаги се работи лесно с човек, когото познаваш отдавна. Страшно много позитивни обратни връзки дойдоха за корицата. Това само по себе си трябва да говори за отличната работа на Теодора. И на нея искам да изкажа благодарност за това, че не само изслуша търпеливо желанието ми, а и прибави още от себе си, за да се получи наистина въздействащо.

И двете ти книги са финансирани по програмата на община Хасково за подпомагане на младежки дейности и се разпространяват безплатно. Мислиш ли, че тази дейност трябва да получи по-голяма популярност и повече средства?

Безспорно. Това е един от начините талантът на младите да бъде видян и да има поле за изява. Вярвам, че сред подрастващите и младежите има много таланти, а тази програма е точното място за това - на тези даровити млади хора да им се даде една финансова помощ (тъй като има много семейства, които не могат да си го позволят), за да покажат на обществеността таланта си и да го доразвият. Бюджетът по мое мнение трябва да е по-голям, както и да се дава повече гласност на такива програми по учебните заведения.

Благодаря ти за това интервю! Желаем ти здраве и още много творчески успехи!