Пропускане към основното съдържание

"На село с велосипед, ролери и тротинетки" зарадва малки и големи в димитровградското село Добрич

Спортен празник под надслов „На село с велосипед, ролери и тротинетки“ се проведе в димитровградското село Добрич. Организатор на проявата е НЧ“Нов път“ 2011. Състезанието се проведе в двора на бившето училище на селото и бе в две направления –„Колоездене(свободен стил)“ и „Майсторско управление“. Втората категория се състои от преминаване с чаша с пясък, като целта е тя да не се обърне, преминаване покрай препядствия(конуси) и по естакада и завършва с импровизирано кръгово движение. Освен с колела, имаше участници, които се представиха и с ролери, а за първа година някои управляваха и тротинетки. Г-жа Стефка Иванова от читалище“Нов път“ сподели, че е имало заявки и за участници с т.нар.ховърборд, което за първа година се случва на традиционното за с.Добрич състезание.

Участваха деца и младежи от 4 до 16 г. в двете категории, като имаше определени следните възрастови групи – 4-11 години, 12-13 години и 13-16 години. Във всяка възрастова група за направленията“Колоездене(свободен стил)“ и „Майсторско управление“ беше присъдено I, II и III място, като наградените получиха медали и грамоти. Същите места със съответните награди бяха предвидени и за дисциплината“Надбягване с ролери“, както и най-новата дисциплина тази година в състезанието – надбягването с тротинетки.


Стефка Иванова каза още, че през целия летен сезон читалище“Нов път“-с. Добрич е организирало различни занимания за децата от селото, като са се спазвали противоепидемичните изисквания. Иванова увери, че подобни прояви се предвиждат и за следващото лято.

©️сн. НЧ"Нов път"2011-с.Добрич, общ. Димитровград 





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с