През 1942 г. за последен път спряли епидемия с "нов огън"

Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, Ви отвежда в община Стамболово и ще ви разкаже за стария български обичай, чрез който хората от село Царева поляна са се борили с епидемиите.

Много преди появата на коронавирусната инфекция човечеството се е сблъсквало с десетки епидемии. В различните периоди от историята са върлували пандемии, които са водели до мор както при животните, така и при хората. Днес медицината е претърпяла изключителен прогрес и лечението на тези болести се извършва от висококвалифицирани медицински специалисти, но преди по-малко от 100 години нещата съвсем не са изглеждали по този начин.

Когато за зла поличба се случвало да възникне смъртоносна епидемия, хората са изпълнявали традиционните обреди и обичаи, чрез които са вярвали, че ще изцелят селото и ще предпазят себе си или добитъка от болести. Единият от ритуалите срещу болести се назовава „Нов огън“, а едно от последните места в хасковска област, където е извършван, е село Царева поляна, община Стамболово. Жителите на село Царева поляна имали определено място, на което изпълнявали обреда – Гумаровската чешма, край селото. За да се изпълни ритуалът, било нужно всеки огън и всеки пламък, който тлее в селото, да бъде загасен. Избирали се двама младежи, чиито имена не съвпадат с ничие друго в селото, две сухи сливови дървета и прахан. Двамата мъже трябвало да трият двете сливови дървета едно в друго с прахан, докато огънят се възпламени, а после, след като живият огън се запали по най-примитивния начин, всеки носи искрица от него у дома си.

През 1942 година животните в селото започнали масово да мрат. Местното население не знаело как да се справи със ситуацията  и затова прибягнало към стария български ритуал „Нов огън“. Сведенията сочат, че именно в тази година за последен път на Гумаровската чешма е пален „Нов огън“ от Найдю и Пасю.

Още преди години, в близост до Гумаровската чешма, е построен път, който е преминавал точно през мястото, на което се е провеждал ритуала, което е наложило тя да бъде изместена.