Пропускане към основното съдържание

Христина Делиева: Първата ми среща с Капитан Петко беше през 1955 г.

На 18 декември по нов стил се навършват 176 години от рождението на славния български хайдутин Капитан Петко войвода и 65 години от откриването на най-големия му паметник в света, който се намира в Хасково. Той е дело на скулптора Стою Тодоров и архитект Мария Милева. Представлява изразителна и детайлна бронзова фигура в цял ръст, гордо стъпила на пиедестал от грубо обработени гранитни блокове. Войводата е с хайдушка премяна и пълно въоръжение.

По този повод Ви срещаме с г-жа Христина Делиева, която е присъствала на мащабното събитие, което се е разиграло в Града на Богородица в средата на миналия век.

Здравейте, г-жо Делиева. Бихте ли се представили с няколко думи за тези наши читатели, които не Ви познават?

Родена съм през 1940 г. в Свиленград. Потомка съм на българи, насилствено прогонени от Мала Азия през 1914 г. Детството си съм прекарала в село Бориславци. Там завърших и основното си образование. Впоследствие завърших и Педагогическото училище в Хасково. От 1958 до 1995 година съм работила като учител в Левка, Бориславци, Маджарово, Хасково и като директор на НУ „Митко Палаузов“ в Хасково. Удостоявана съм с множество отличия и съм автор на книгата „От сърцето ми – с любов“(2015). Любяща съпруга, майка и баба.

Вие сте един от очевидците на откриването на паметника на Капитан Петко в Хасково. Какво си спомняте от тогава?

От далечната 1955 година минаха доста години, но мога да кажа, че тогава не съм си и представяла колко значимо е събитието, на което присъствам. За първи път бях свидетел на такова грандиозно мероприятие. Това беше и първата ми среща с великия Капитан Петко войвода.

По какъв повод бяхте там?

На откриването на паметника бях като част от група от тридесет момичета и момчета, която беше организирана от Педагогическото училище. Присъствахме от началото до края, дисциплинирано, с проява на интерес и гордост. Там беше и Пенка Чакалова-Генева – тогава като ученичка, но и като сродница на Капитана.

Какво чувство изпитахте, когато пред Вас се разкри величествената осанка на един от най-големите ни революционери?

Фигурата на Капитана беше и все още е грандиозна. Имаше много народ. Положиха се венци и цветя. Макар и едва 15-годишна, изпитах вълнение и гордост. Следите от онзи 18 декември останаха незаличими.

Благодаря Ви за тези отговори. Надявам се поне малко да сме пренесли нашите сънародници в онези паметни мигове.

Снимки: Фейсбук, БТА и stodorov.info

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...
Публикуване на коментар
Прочетете още