Елена Беделева: Народната музика е и ще бъде спътник на живота ни...

Здравейте. Бихте ли се представили с няколко думи за тези наши читатели, които не Ви познават?

Здравейте. Казвам се Елена Георгиева Беделева. Занимавам се с преподавателска  и изпълнителска дейност в областта на фолклорното изкуство и съм щастлива майка на две пораснали момчета.

Живеете в Хасково, но сте родена в Елхово. Какви спомени пазите от Сакарския край? Често ли се връщате там?

Благодаря за въпроса! Детските спомени са едни от най-милите…Сакарският край е мястото, където съм родена, където и сега живеят родителите ми. Тихо, спокойно, богато на природа(разбира се, за онези, които имат очи да я видят и да ѝ се насладят) място, със запазени обичаи и традиции. Спомените ме връщат най-вече в годините, когато бях ученичка в Музикалното училище в град Котел и с баща ми обикаляхме по селцата около Елхово, за да събирам песни с едно малко касетофонче. Другият ярък спомен от детството ми е свързан с Коледуването. Този обичай е уникален по моят роден край. Брат ми и приятелите му се събираха у дома и разучаваха песните, които татко им казваше, a приготвянето на така наречените „перца“ за калпаците и елеците им беше забавно занимание.

Завършили сте Музикалното училище в град Котел и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Но как започна всичко? Кой Ви откри за народното пеене?

Първата ми среща с музиката като изкуство е в мандолинния  оркестър в Пионерския дом в родния ми град Елхово. Интересно и забавно музициране. След година започнах да свиря на акордеон в школата към Пионерския дом…и „защо акордеон?“ Баща ми много обичаше да пее и да си акомпанира с акордеона у дома по празници или когато сме се събирали с близки приятели и семейството. Първите песни, които съм научила, са от него – коледарските и любимите му македонски песни. По-късно реших, че искам да се занимавам професионално с музика и започнах уроци по тамбура и солфеж, като пътувах два пъти в седмицата до град Ямбол. Така кандидатствах и бях приета в СМУ „Филип Кутев“ в град Котел. Никога не съм спирала да пея и в края на девети клас реших да сменя основната специалност тамбура с народно пеене. Не зная кой ме е открил за това, желанието беше мое и беше много силно, може би затова от тогава до сега пея в различни състави, обучавам деца, желаещи да се потопят във фолклорното изкуство.

Освен като солов изпълнител, сте известна и с участието си в Квартет „Българка Джуниър“. Вече 30 години заедно с Христина Анастасова, Фанка Койнарова и Тонка Колева покорявате родните и световните сцени. Спомняте ли си обаче първия си концерт? А последния? Бихте ли ни разказали малко повече?

Квартет „Българка джуниър“ е нещо много специално за мен. С моите близки приятелки и колежки ме свързват толкова любими неща, а именно да музицираме, да откриваме интересни партитури за пеене, да пътуваме, да споделяме и т.н. Всички ние пораснахме заедно, срещнахме в професионалния си път невероятни хора, записахме красива музика, участвахме в различни международни проекти…На въпроса за първия ми концерт…помня много добре турнето във Франция през месец май на 1994 г.(аз съм член на групата от ноември 1993 г.) и вълнението, с което излязох на сцената. Бях щастлива от факта, че съм част този състав и давам своя принос за отличното му представяне.

Последният концерт с момичетата беше на 3 октомври 2020 г. на едно необичайно място. По препоръка на Теодосий Спасов, за което му благодарим от сърце, получихме покана от оперната певица и музикален режисьор Константина Петкова да участваме в културно-музикалните срещи, които организира. Те се случват в прекрасния двор на имота, който тя наследява от своя дядо в село Пчеларово(близо до град Добрич). Събитията се посещават от хора с различни интереси от цялата страна – от депутати, журналисти, музиканти до жени от пенсионерския клуб в селото. Уникално място с различна енергия и усещане за аристократизъм и афинитет към изкуствата.

Огромно БЛАГОДАРЯ за преживяването, г-жо Петкова!

Заедно сте изнесли повече от 250 концерта по целия свят. Посетили сте Франция, Финландия, Германия, Израел, Мароко, Белгия, Италия, Испания, Англия и много други. Къде Ви хареса най-много? Коя е онази страна, в която не сте били, но имате огромно желание да посетите?

По света има невероятни места с богата култура, природа и какво ли още не…Моите най-скъпи спомени са от Мароко – фестивала, организиран от принца на Мароко в прекрасен замък в град Фес, още едно гостуване там на 20-я юбилеен етно-джаз фест в Рабат, озвучаването на модното ревю на Хюсеин Чалаян в Лондон…Няма да ми стигнат часове да разказвам за безбройните пътувания за концерти и звукозаписи във Франция, Испания, Белгия и други и срещите ни с различни и интересни хора.

Страната, която бих искала да посетя и в която да пея заедно с момичетата от квартета, е Япония. Не зная защо, но по някакъв начин тази дестинация ме привлича. Вярвам, че някой ден, в по-добри времена, ще ни се случи!

 Изпълнявате традиционни народни песни и аранжирана фолклорна музика, композирана от най-големите съвременни интерпретатори на български ритми. Кои се приемат по-лесно от българската публика? Различно ли е в чужбина – сред хората, които не са носители на нашия език?

Много е важно пред каква публика заставаме. Ако е отбрана и разбираща от камерна вокална музика, ще можем да изпеем абсолютно всичко, което включва репертоара ни. Наша е отговорността за това какво предлагаме на слушателя, за да можем да бъдем разбрани и харесвани. Определено по-леките обработки и автентичният фолклор се приемат по-лесно от нашата българска публика. В чужбина е различно, защото, според мен, там хората са свикнали да посещават културни събития от различен характер. Те приемат и класика, и етно-джаз, и фолклор, и какво ли още не, защото това е част от възпитанието им. Те уважават артиста, застанал на сцената. Въпреки че не разбират езика, се потапят изцяло в музиката и емоцията, която тя носи.

                                                                                                                                                                           

През 2019 г. отбелязахте 25 години от създаването на „Орион бенд“. Като солист на този оркестър сте били на много събори. За това време промени ли се нещо в предпочитанията на българите? Какви песни искаха да слушат тогава и какви днес?

В традиционните събори по българските села и по-специално в Хасковския и Пловдивския край местните хора обичат да играят основно право тракийско хоро, ръченица и еленино хоро. За годините, през които с „Орион бенд“ свирим, аз не мога да направя голяма разлика в предпочитанията на хората към определени песни. Различното за мен е в начина, по който се забавляват. Вече се събират по-малко хора и някак си празниците не се случват по непринуден начин. Може би българинът се е затворил  в себе си и не изразява тази емоция и свобода, която му е присъща. Искрено се надявам да преодолеем всички препятствия, негативизъм и страх  в  ежедневието си и българите да си върнат вярата в себе си. Доброто е на пътя ни, нека не му обръщаме гръб…а българската народна музика е и ще бъде негов спътник!

Преподавате и народно пеене. Предали сте уменията си на много талантливи деца. Кои успехи са по-ценни – Вашите или техните?

Моите лични успехи са ценни – ДА, но това, което получавам от работата с децата вече почти 25 години, е безценно. Всяко дете, докоснало се до фолклора и запалено завинаги да обича традицията, да пази и развива таланта си, за мен е сбъдната мечта. Аз преживявам с всяко едно от тях стъпка по стъпка как то усвоява песента като материал, като емоция и разбиране. Вълнувам се заедно с тях при първото им излизане на сцена, на всяка изява – било концерт, конкурс или звукозапис. Винаги им казвам да са истински и да преживеят и разкажат песента на публиката.

Благодаря на Бог, на живота, на съдбата….затова, че срещнах и продължавам да срещам талантливи деца. Планирах да посрещна 50-те си години с голям концерт с участието на мои ученици(бивши и настоящи), с гости като квартет „Българка джуниър“, „Орион бенд“, Народния оркестър при община Хасково и други, но обстановката в световен мащаб не беше подходяща да се случи това събитие.

При първа възможност, когато всички са спокойни и нямаме ограничения, тази емоция ще бъде споделена с всички, които обичат качествената народна музика. Вярвам, че това ще ми се случи, искам го не само аз, но и всички мои пеещи деца.

2020 година беше и продължава да е изключително тежка за хората от културния сектор. Как успявате да се справите? За какво използвате със сигурност останалото Ви сега повече свободно време?

Аз вече споделих малко по-рано, че 2020 г. беше юбилейна за мен, но може на шега да кажа, че съм отложила старта на моите 50 години, докато не видя реализиран концерта с мои ученици, който между другото беше идея на моя съпруг Георги Беделев. Светъл да бъде пътят му към безкрайността!

Въпреки ситуацията, аз намирам време и начин да работя с децата в музикалната школа към Военния клуб в Хасково. С колегите от „Орион бенд“ подготвяме нови солови песни и дует с колежката ми Живка Иванова. Имаме и няколко нови партитури за квартета, които разучаваме. Вярвам, че следващата година ще е добра, спокойна и благодатна за всички творци, за реализация на нови проекти!

И на последно място, но не и по важност. Каква за Вас е народната песен?

Народната песен е Любов!

Народната песен е семейна традиция, път и посока…моят път за израстването ми като човек, изпълнител и учител…моят начин да преживявам и приемам живота такъв, какъвто е…да плача и се смея, да обичам и възпитавам у себе си вяра в доброто!

Благодаря Ви за този разговор. Желая Ви здраве и още много творчески успехи!