Пропускане към основното съдържание

Да си спомним за Пепа Николова, изминала пътя от малкия град до голямата сцена

На днешния ден преди 74 години е родена Пепа Николова.

Пепа Николова Кирова е българска актриса, родена в град Харманли. Удостоена е със званието „актриса“ в Хасково през 1969 г.

През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията. Забелязват я актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин“. Филмът е забранен и остава невидян от публика до 1988 г., когато Съюзът на българските филмови дейци ѝ присъжда – с 22 години закъснение – наградата за най-добра женска роля. В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко поведение“ от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите ѝ познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд“. Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър „Николай Бинев“, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си – в Сатиричния. Играе в множество филми и театрални постановки.

Много популярна я прави ролята на циганката Джалма, влюбена в „бате Серго“ (Стефан Данаилов) в една от сериите на „На всеки километър“ през 1969 г.

През 2002 г. я канят в Александра Аудио, където озвучава Роз от „Таласъми ООД“. Николова дава гласа си и за сериала „Голямото междучасие“.

През последните години от живота си води обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: „По пижама с Пепа Николова“, „Часът на Пепа Николова“ и последното ѝ авторско предаване по телевизия Евроком – „60 минути“.

Носител е на „Наградата за поддържаща роля“ (колективна) за филма Ева на третия етаж(Карлово, 1987), „Наградата за женска роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (Тони) във филма „Понеделник сутрин“(1989), Почетна грамота „за принос в развитието на българската култура“ от община Каварна(2007).

Умира на 22 септември 2006 година в София.

Информация: Уикипедия

Снимки: 24chasa.bg

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн
Публикуване на коментар
Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с
Публикуване на коментар
Прочетете още