Пропускане към основното съдържание

Маджарово или да наблюдаваш белоглави лешояди в естествената им среда

Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, Ви отвежда в община Маджарово, за да Ви разкаже за символа на Маджарово – белоглавия лешояд, и първия по рода си природозащитен център, създаден в България – Природозащитен център „Източни Родопи“.

Община Маджарово е разположена в праисторически кратер на вулкан, изригнал преди милиони години. Оазис на дивата природа, с изключително богато биоразнообразие, спиращи дъха красиви заливи и меандри край река Арда, интересни скални форми и възможности за наблюдение на застрашени животински видове в тяхното естествено местообитание, община Маджарово е орнитологично важно място със световно природозащитно значение. На територията ѝ гнездят два от четирите европейски вида лешояди – белоглав и египетски, а местността Кован кая е едно от малкото места в България, където белоглави лешояди могат да се наблюдават в естествената им среда.

Лешоядите са удивителни създания, известни като „санитарите на природата”, които чрез начина си на живот предотвратяват разпространението на болести сред домашни и диви животни. Някога в България са се срещали всички четири вида лешояди, обитаващи Европа, но днес брадатият лешояд – символ на българската природозащита, вече е напълно изчезнал от нашите земи, а черният лешояд, който се среща в Гърция, прелита у нас, за да се храни.

            Белоглавият лешояд, с впечатляващия си размах на крилата от около 2,5 метра и полет от над 100 км в час, преди години е бил широко разпространен из цяла България. С времето, поради много причини, броят му силно намалява и дори се смята за изчезнал до момента, в който през 1986 г. край Маджарово е открита колония белоглави лешояди, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. Само 10 години по-късно, през 1996 г., именно в община Маджарово, Българското дружество за защита на птиците създава първия в България природозащитен, посетителски и информационен център – Природозащитен център „Източни Родопи“. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци от организации за опазване на животинското биоразнообразие видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите.

Египетският лешояд  е другият вид гнездящ лешояд в България. В световен план той е силно застрашен от изчезване. Едва десетки са бройките, обитаващи целия Балкански полуостров. Той се отличава от другите лешояди по това, че е изключително интелигентен. В Африка многократно е наблюдаван да използва камъни, за да разчупва изоставени щраусови яйца. Силното зрение и неуморните полети над териториалните владения позволяват на египетския лешояд пръв да забележи мъртвите животни. Всеки сезон единствено този вид лешояди от населяващите Европа се отправя на далечно пътуване към Централна Африка.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с