Пропускане към основното съдържание

Тит Флавий - тракиецът, който издигна храм в чест на съпругата си

Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от Областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще Ви разкаже за най-добре запазения нимфеум в България – Светилището на нимфите и Афродита край с. Каснаково, община Димитровград.

Построено в края на II-IV в. от римски гражданин с тракийски произход и неговата съпруга, Светилището на нимфите и Афродита е едно от най-добре запазените тракийски светилища в страната. Разположено само на километър югоизточно от с. Каснаково в живописна местност, древното тракийско светилище е  част от римска вила, собственост на тракиеца Тит Флавий и съпругата му Клавдия Монтана. Според историците той получава тази земя като награда за 30-годишната си вярна служба към Рим и там, край трите извора с лековита вода, издига голям амфитеатър, храм и помещения за поклонниците. Затова свидетелства надписът на гръцки, издълбан върху лицевия свод над централния извор, който гласи:

„На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.“

Самото светилище е познато от 1898 г., когато, за да разберат откъде се стича водата, местните хора решават да разкопаят стените. В селото си спомнят също и че през 1923 г. светилището е разчиствано от трудоваци, но без присъствието на научни работници, поради което всички ценни материали, намерени тогава, са загубени. Официални археологически разкопки на Нимфеума са извършени в средата на миналия век, когато екип от археолози открива, че светилището е част от цял комплекс, включващ останки от култови постройки, датирани от ІІ век, странноприемница от ІІІ век, амфитеатър от ІV век и архитектурно оформени три извора с басейни с вградена в скалите подпорна стена с форма на полуелипса.

Преданията гласят, че на върха на един хълм се намира скален извор, почитан от траките като светилище и вечер там танцуват красивите повелителки на природата – нимфите. Според вярванията, ако жените пият вода от изворчето, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби. Пленен от красотата и мистиката на извора, Тит Флавий, в чест на съпругата си Клавдия Монтана, решава да издигне на това място храм на богинята Афродита. Друга легенда е свързана с женския силует, разположен върху скалата над централния извор на светилището. Смята се, че образът е на неземно красивата нимфа, опитала безуспешно да съблазни създателя на светилището Тит Флавий, който не се поддава на изкушението и остава верен на съпругата си. През 1968 г. обектът е обявен за национален паметник на културата, а днес е една от историческите и туристически атракции на Димитровград.

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн
Публикуване на коментар
Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с
Публикуване на коментар
Прочетете още