Недялко Недялков: Кавалът е моят другар в леки и тежки моменти.

                                            

Вестник „Родопски глас” започва нова рубрика, която ще се нарича „Фолклорно бижу”. В нея ще Ви представяме големите имена в съвременния ни фолклор. Първият ни гост е световноизвестният кавалджия Недялко Недялков.

Здравейте, г-н Недялков. Роден сте в Хасково, но твърде млад решавате да го напуснете, за да продължите развитието си в областта на музиката. Какви спомени пазите от Града на Богородица, кои са онези места и хора, за които се сещате в натовареното си ежедневие?

Здравейте. Роден съм в Хасково, но съм живял и израснал в село Конуш, което се намира на пет минути с кола южно от града. В моето семейство има доста музиканти – баща ми, вуйчовците ми, един от моите чичовци Делчо Димчев е основател на известната Първомайска група. Спомените ми от времето, когато живеех в родния ми край, са най-вече свързани с това, че посещавах два пъти седмично детската музикална школа в читалище „Заря‘‘ и бившия Пионерски дом, намиращ се съвсем близо до сегашния Монумент на Богородица.

В детството си сте свирили на акордеон. Защо в крайна сметка избрахте да се развивате с традиционния фолклорен инструмент кавал? Какво беше тогава той за Вас и какво е днес? Променило ли се е нещо?

Започнах да свиря на кавал по препоръка на Костадин Льолев – известен музикант, преподавател и диригент на ансамбъл „Родопа“ в последните години от живота си. Те бяха колеги и приятели с моя баща, който му споделил, че съм музикален, но нямам желание да свиря класика, а искам да се развивам с народна музика. В този момент аз съм вече почти за седми клас и реално имам само няколко месеца, за да се подготвя за кандидатстване в музикално училище –  при това трябва да започна с нов инструмент(в случая кавал) от нулата. От тогава и до днес кавалът е моят редовен спътник и другар в леки и тежки моменти. 

Завършили сте Музикалното училище в Широка лъка и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. По време на своя трудов път сте работили с много талантливи певци и музиканти. С кои от големите имена във фолклора ни сте били рамо до рамо?

През годините съм работил заедно с изтъкнати музиканти и певци като Лили Иванова, Недялка Керанова, Костадин Гугов, Надка Караджова, Елена Чаушева, Иван Богданов, Младен Малаков, Петър Ралчев и други.

Кариерата Ви е блестяща. Работили сте с едни от най-добрите на световната сцена. Бихте ли работили с някои от тях ежедневно? Ако да, защо?

Бих работил ежедневно със световни музиканти от ранга на Жорди Савал, защото отношението и вниманието им към музикантите е достойно в пълния смисъл на думата.

Били сте на доста места по света. Къде Ви допадна най-много? Коя е страната, в която не сте били, но имате огромно желание да посетите?

Навсякъде, където съм бил по света досега, ми е харесвало и съм бил приет много топло, но ми е трудно да кажа къде ми допада най-много. Много ми се ще да отида в Австралия, защото имах предложение за концерт в операта в Сидни, който отпадна, заради ситуацията с коронавируса.

Носител сте на множество отличия от национални и международни конкурси, сред които и награда Грами. Какво са те за един музикант? Важни ли са за мотивацията Ви да работите?

Наградите, които получава един изпълнител, са оценка за неговия труд и талант, но също така са и жест на внимание и признателност, а това радва всеки един творец и несъмнено е стимул да продължи напред.

Занимавате се и с педагогическа дейност. Как се чувствате като преподавател? Това Вашето място ли е?

Отдавна се занимавам с преподавателска дейност предимно в чужбина, а от няколко години и у нас. Намирам смисъл и удовлетворение в това, защото аз имам възможност да подбирам студентите си според техния потенциал и на базата на това постигаме взаимно отлични резултати.

През 1996 година след успешно издържан конкурс сте избран за солист на Оркестъра за народна музика на БНР. След близо 25 години, в които сте част от тази институция, бихте ли ни казали какво спечелихте и какво загубихте?

Факт е, че вече близо 25 години съм солист и оркестрант в Оркестъра за народна музика на БНР. През този четвърт век съм научил доста неща от колегите ми и от спецификата на студийната работа, но в никакъв случай не бих казал, че съм загубил от това.

И към края на това интервю бих искал да Ви попитам къде се виждате след десет години?

Какво ще бъде след 10 години само Господ Бог знае, но искрено се надявам и се моля да съм жив и здрав и да продължавам да свиря по световните сцени и тук в родината.

Благодаря Ви за този разговор. Желая Ви здраве и още много творчески успехи!

Благодаря за вниманието и интереса към мен!

Снимка: Фейсбук