Макар и медия, показваща случващото се в област Хасково, "Родопски глас" трябва да отговаря напълно на името си, пряко свързано с най-обширната българска планина, родила Момчил юнак и митичния певец Орфей. Днес ще ви отведем в Западните Родопи, в китното българско градче Костандово, Пазарджишка област. Със сигурност сте го посещавали - я на път за Балканската СПА столица Велинград, или за прословутия мамут от Палеонтологичното находище в с. Дорково. Но, оказа се, Костандово не е само транзит за туристи. Именно тук се срещнахме с едно момиче, което е само на 19, но е възпитано в изконните родови и трудови ценности. Макар да учи в големия град, тя говори с гордост за родния си дом, а любимото и занимание е...семейната овцеферма, в която всеки ден е на служба. И открито признава, че не може без връзката си с овцете. Срещаме ви с Виктория Кейбашиева. Преди няколко седмици тя гостува в предаване на една от националните медии, откъдето всъщност разбрахме за нея и за семейната овцеферма. Вики е завършила гимназиалното си образование в СПА столицата Велинград, а понастоящем е студентка в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Носител е на стипендия на Асоциацията на хотелиерите във Велинград. Освен с фермата, тя се занимава и с народна музика. За труда като начин на живот, за любовта към всичко българско и родно - чуйте от самата нея:
Здравей! Представи се на нашите читатели.
Здравейте и благодаря за поканата!
Казвам се Виктория, на 19 години, родена съм и живея в град Костандово, област Пазарджик. Тук живея с баща ми Емил и майка ми - Валя, имам и две по-малки сестри. Заедно със семейството ми отглеждаме около 1000 овце - с труд, честност и упоритост. Отглеждаме сакарска и местна порода овце. При нас отглеждането на животни се предава от поколение на поколение. Някога моят прадядо е отглеждал животни, след това дядо ми и с течение на времето баща ми от малък покрай дядо ми е започнал да помага и да се занимава с тях. Така постепенно, с всеки изминал ден, животните се увеличават. Това ни е поминъкът. Затова и аз съм плътно до семейството си и заедно ще вървим само напред и нагоре! Никой не ни е поднесъл нищо наготово - ние обичаме да работим, да си изкарваме хляба с честен труд, защото точно тогава той е най-сладък. Както са казали старите хора: „Работата краси човека“.
Разбрахме за теб от телевизионния екран, където всички, които са те гледали, видяха онази любов към българското и родното, която не всеки млад човек в днешно време би могъл да усети, и най-вече любовта към поминъка и труда. Знаем, че в Западните Родопи овцевъдството е основен поминък, но как той се превръща в част от живота на един млад човек?
Да, точно така! Закърмена съм не с майчино, а с овче мляко...(смее се; бел.ред.). Когато съм се родила, баща ми е очаквал да се появи момче на бял свят. Е да, но ето, че момиче излязло….И до ден днешен баща ми ме нарича моето мъжко момиче. А за любовта към българското и родното - нея трябва да я усетиш, да я почувстваш, да бъде вътре в теб, да ти е на душата, да ти бъде тръпката. И най-вече нямаш ли мерак - нищо не става!
Мерак и чест трябват - тогава човек има достойнство. За съжаление, все повече стават хората, поне според мен, които не обичат да работят. Да, всеки иска бързите и лесни пари, но парите не са всичко. Баща ми казва, че здравето е най-важно, защото когато човек е здрав, той е способен да направи всичко. И тук, ако ми позволите, ще кажа, че моите най-големи вдъхновители са моите родители. Горда съм, че съм тяхно дете. Те ми помагат с всичко и ме изградиха като човек. Помогнаха ми да стана независима и силна личност, възпитават ме с почтеност и доброта в сърцето. Благодаря ви, мои незаменими герои! Обичам ви!(обр. към родителите си, бел.ред.)
Какво е за теб комуникацията с животните? Има ли нещо, което само истински свързаният с тях може да разбере?
Комуникацията е, както при хората, но не говорят смислово, само с жестове. И само човек, който е закърмен с любовта към тях, ще ги разбере. Баща ми познава всичките 1000 овце. Когато някое животно се чувства зле, баща ми с един поглед разбира какво му е. А и ние сме притеснени заедно с животните в такива ситуации. А по Нова година, когато започне агнилната кампания, денонощно си с овцете – дремнеш час-два и...толкова. Има дни, когато баща ми не спи по цели месеци, за да изягни овцете, да ги наблюдава и да ги слуша. Не може да заспи, ако не ги чуе.
Знаем, че Велинградският район е изключително посещаван от туристите, в добавка бих казал и Плиоценския център в с. Дорково, така че със сигурност родното ти Костандово се превръща, макар и като транзит, в зона, през която минават туристи. Идвали ли са туристи в овцефермата, и можеш ли да ни разкажеш интересна история с тях – как те възприемат това, което правите?
Идвали са различни хора, повечето такива като нас - овцевъди, животновъди. Но и всеки един турист е добре дошъл в нашата овцеферма. Все още не сме посещавани от туристи, но занапред ще се радваме. След предаването по телевизията много хора идваха да видят истина ли е всичко това, което са видели - как млади, красиви и работливи момичета като нас все още се занимават с животновъдството, което почти е на изчезване.
Ти си учила в Музикалното училище в Широка лъка, което знаем, че заедно с това в Котел е сред най-добрите в България. Разкажи ни как попадна там и какво ти даде музикалното образование там?
Аз обожавам да пея български народни песни, най-вече родопски. Реших да се запиша в НУФИ Широка лъка след 7. клас, но нещата не се получиха - бях доста малка, неделена от семейството. В 8. клас пробвах пак и ме приеха с Отличен 5,94. Но отивайки там, аз не можех да издържа без семейството си, най-вече без животинките си. Стоях близо седмица там, отказвах да спя, да ям... На първия учебен ден всички се радваха, че ще учат в едно от най-добрите училища в страната, а аз...плачех(смее се, бел.ред.).Всеки ден звънях вкъщи и дори заплаших, че не дойдат ли да ме приберат – тръгвам пеша! Сега вече осъзнавам, че изгубих много там – приятели и добро образование, което щеше да ми отвори много врати. Но...всяко зло - за добро. Продължих гимназия във Велинград и я завърших успешно.
Сега учиш в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Защо избра точно хранителната промишленост и натам ли ще е развитието ти в бъдеще?
Да, сега съм студентка първи курс там и изучавам „Технология и качество на храните“. Тъй като със семейството ми искаме да разработим собствена мандра, реших да се насоча към специализиране в областта „Мляко и млечни продукти“. Не съм спряла да се занимавам обаче и с народната музика. В момента съм ученичка на една много добра българска народна певица - Мария Каралилова. С пеенето е свързана детската ми мечта, наистина искам да стана народна певица след време.
Не мога да не попитам успя ли да те промени големия град и къде е мястото на Костандово и овцефермата в целия динамичен студентски живот? Остава ли време за тях?
Когато имаш желание, винаги ще намериш време за това, което обичаш. Тъй като сега сме на онлайн обучение, съм си във вкъщи, помагам на родителите си с всичко, но винаги остава време и за ученето. Когато за първи път дойдох в големия град, не се чувствах на място, всичко ми беше чуждо. Но...свиква се - искам да накарам родителите ми до се гордеят с мен!
Колегите ти сигурно знаят с какво се занимаваш в родното ти градче? Как те приемат това, какво ти казват, тъй като за един съвременен човек от голям град това би било нещо необичайно?
Колегите ми все още не са запознати, но не мисля, че това би било проблем. И аз съм човек като всички останали. Да, запознах се с доста хора, вече имам изградени приятелства в Пловдив. Това, което правя, не е нещо, от което да се срамувам.
Кажи ми честно – може ли според теб един кореняк пловдивчанин например да гледа овце на село. Трудно ли се приспособява градския човек към живота на село?
Няма нищо невъзможно, но все пак това е въпрос на личен избор. Не казвам, че ще бъде лесно - изискват се доста усилия и умения и много хъс. Овцете са много умни животни, стига да можеш да разбираш какво ти говорят. Животът на село дава смисъл и стойност, защото е истински! Там намираш чистия въздух, природата, спокойствието и тишината. Тук сам си произвеждаш храната, опитваш вкуса на истинското овче мляко и сирене, кашкавал, месо. Без консерванти и оцветители - истинска храна!
Животът на село е качествен живот, който е по вкуса и по джоба на всеки, който си го е поставил за цел. Ако обичаш животните и се грижиш за тях, те напълно ще ти се отблагодарят.
Тази любов, която изпитваш към животните, поне за мен, е еквивалент на силната връзка към родния край. За теб такова място са Западните Родопи. Какво е за теб планината?
Планината притежава огромна, истинска сила. Когато си в планината, разбираш, че си се измъкнал от мръсния въздух, от градския шум и от топлия климат. Когато чуваш гласчетата на всички животинки в нея, ти все едно си в рая - иска ти се да запаметиш всеки един звук. Влюбваш се в красивата и чиста природа, отпиваш от изворната вода... Трябва да отидеш да видиш и да усетиш планината. Когато се качваме на планината с нашите животинки, те са с около 100 чана общо. И ти чуваш уникалната, най-българска мелодия – Чановете!
Отживелица ли е в днешно време овцевъдството в България и изобщо има ли бъдеще днес то?
Овцевъдството е един от традиционните подотрасли на земеделието в България. То не е лек сектор и не всеки е склонен да се занимава с него, тъй като работата е тежка, няма почивен ден. Броят им у нас сега наистина е по-малък, възрастните хора обичат селския мъдър живот, истинският живот. А сега, в днешно време, животновъдите са все по-малко. Труден занаят е това, не можем да кажем, че е кой знае колко доходен, но все пак си е поминък. Това, което вземеш, го влагаш пак в животните. И тъжно е, че този труд не е високо заплатен, оттам и високо оценен у нас, това кара хората да търсят и по-лека работа. Вярвам, че в бъдеще ще има и млади хора, отдадени на животните. Хора, които обичат и ценят труда си.
Какво би казала на всички онези, които след установяване в големия град, постепенно започват да бягат от корените си?
Няма нищо по-ценно от родното, от семейното гнездо. Никога не забравяйте откъде сте тръгнали и кой ви е помогнал, за да стигнете до там, където сте сега.
След Пловдив, накъде?
След завършването ми в Университета по хранителни технологии(успешно надявам се.) обмислям да запиша магистратура в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" с музикална педагогика. И ще остана в родния край, независимо колко ми е харесал Пловдив. Искам да се прибера в бащината си къща, за да усетя вкуса на онзи селски, но чист и истински живот.
И за финал.. за какво мечтаеш?
Мечтата ми е да се да се реализирам в областта на народната музика. Искам да пея в някой народен ансамбъл. От фермерството никога няма да се откажа! Иска ми се да опитам в предаването Фермата 7 и да покажа там, че и жените са силни, редом с мъжете. Мечтая да успеем и с нашата семейна мандра, в която да върнем вкуса на истинското мляко, на истинското овче сирене, кисело мляко и кашкавал. Но най-важното - да бъдем живи и здрави, защото здрав ли е човек, всичко ще постигне. Бъдете здрави и вие!
Благодаря ти за този разговор! Желая ти успех!
Благодаря и аз.
Интервюто взе ДОБРОМИР ЗАФИРОВ
Коментари
Публикуване на коментар