Пропускане към основното съдържание

Мостът в Свиленград или как един баща губи сина си

Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от Областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви отведе в община Свиленград, за да ви разкаже легендата за Стария мост.

Старият мост в Свиленград е построен през 1529 г. и е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам(баня). Това е пътен мост, пресичащ река Марица, построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни. Мостът има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода, като най-големият е с отвор 18 м. В средата му е поставена мраморна плоча, висока 6 метра, с надпис, чийто превод гласи: „Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша – бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело“.

Легендата за Стария мост е изключително любопитна и по ориенталски драматично-красива. Тя разказва как везирът Мустафа паша, чието име по-късно започва да носи градът, решил да построи моста за себап(добро дело) на хората. Възхитен от изграденото, тогавашният султан Сюлейман поискал веднага да го откупи, но везирът се опитал да разубеди своя господар, ала било неуспешно. Хитрият владетел искал да печели пари от преминаването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората и да излезе от заплетената ситуация. На сутринта взел съдбоносното решение да се самоубие. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва: „Който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има!“. Дълго време никой не смеел да премине през моста, за да не го застигне проклятието. Покрусеният от мъка баща на Мустафа паша, който не само изгубил най-милото си, но и не видял осъществяването на неговата мечта за хаир на хората сбъдната, решил да премине през моста и да развали клетвата. 

Старият мост се превръща в един от символите на Свиленград, около който се разраства града.  Появява се комплекс с кервансарай, джамия, стара турска баня и чаршия. В някои източници се твърди, че той е построен по инициатива на легендарната съпруга на Сюлейман Великолепни – Роксолана. От 2003 г. старият каменен мост е паметник с национално значение. Според мнозина той може да се сравни с моста на Дрина, вишеградския мост в Босна, увековечен от носителя на нобелова награда за литература – Иво Андрич. Построеното през 1529 г. съоръжение буди удивлението и възхищението на много пътешественици, преминали по тези земи. Още през 1553 г. Антон Вранчич описва моста, а по-късно, през 1554 година, друг пътешественик се опитва да премери каква е големината му в крачки.

Коментари

  1. Тази легенда е пълна глупост! Мостът е построен за преминаването на огромната османска войска на султана /над 100 000 души/ за похода му към Виена, за окончателното покоряване на цяла Европа. Сюлейман губи битката и с това се слага край на амбициите на империята да завземе Европа. Това е началото на края й. Такива мостове има построени няколко в Европа, с цел по-бързото и лесно преминаване на пълноводните реки /особено през пролетта/ от тежките оръдия и обоз на султанските армии. Мостът е построен с ангария и допълнително облагане с данък на цялото поробено население в Тракия! Строен е от български зидари! Нещо повече - като конструкция мостът е класически римски сводест мост и в него няма нищо уникално - такива има десетки запазени в Европа! Срамота е да се пишат и разпространяват подобни небивалици!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Дни на студентската поезия и проза - 2024, трето издание

    В края на август и началото на септември месец в град Хасково и село Въгларово се проведоха Дните на студентската поезия и проза. На тазгодишното издание на Дните бяха поканени да участват лауреатите от Националния литературен конкурс ,,Проф. д-р. Асен Златаров - Аура". В периода 30, 31 август и 1 септември студентите имаха възможността и голямото удоволствие да се запознаят с нови хора, да творят и да обменят опит с вече утвърдени творци от Хасково и областта. Лауреати на Третите дни на студентската поезия и проза са: Виктор Чулев, Мария Червенакова, Айлин Гюджен, Добромир Зафиров, Елис Мюмюн, Гергана Йорданова, Вера Божилова и Ивайло Николов. Произведенията на участниците бяха оценени от жури в състав: Анелия Черкезова - председател на журито, Ева Гочева - член, Боян Боев - член. Ден 1:   Първият   ден беше наситен с много положителни емоции. Открито беше третото издание на Дните на студентската поезия и проза в град Хасково и в село Въгларово. Разходката ...

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с ...

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...