Галатея Хаджиева: Журналистиката трябва да бъде противоотрова срещу пандемията на дезинформация.

На днешния 25 януари отбелязваме Международния ден на средствата за масова информация. По този повод "Родопски глас" ще ви отведе в Златоград - градът на Дельо войвода и "въртяното кафе", прегърнат от Родопите и целунат от Егейско море, заради непосредствената си близост до слънчева Гърция. Освен популярна туристическа дестинация градът е дом на талантливи, интелигентни и успяващи хора. Сред тях е и Галатея Хаджиева. Тя е родена в Златоград, където завършва гимназиалното си образование. Понастоящем е студент  втори курс във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски". Галатея обича родния си град и Родопите - винаги говори с възхищение за тях, но то е и затова, защото тя владее словото. Освен че има опит в журналистиката, който продължава да развива и в университета, тя е творец и любител на художествено творчество, а освен това е и любител фотограф. Активен член е на Студентския съвет към Алма матер. 

В международния ден на медиите, за смисъла на това - да бъдеш журналист - през очите на млад човек, тръгнал по стъпките именно на тази професия, разказва самата Галатея Хаджиева.

Здравей! Би ли се представила на нашите читатели?

 

Здравейте! Аз съм Галатея Хаджиева – „слънчевото момиче“, както много хора ми казват. Уча в Софийския университет „Св.Климент Охридски“,специалност „Журналистика“, профил „Телевизия“ и съм втори курс. Любимото ми занимание е фотографията. Чрез нея мога да видя света отвън и отвътре, а чрез силата на журналистиката мога да разкажа видяното и почувстваното. 

 

Днес е 25 януари – международен ден на средствата за масова информация. Като студент по журналистика, смело ще ти честитя професионалния празник - имаш пълното основание да му отдадеш дължимото, защото вървиш по пътя на професионалната журналистика. Как реши да се насочиш натам всъщност?

Ооо, много мило. Благодаря! Всъщност аз до лятото преди да започнем дванадесети клас, бях сигурна, че ще уча психология. Смятах, че това е моята стихия. Прекалено много „влизам“ в обувките на другите, поемам от болката им, съчувствам и се опитвам винаги да помогна със съвет.  Преломен момент беше едно интервю на Мадлен Алгафари по една от големите наши медии, в което тя сподели, че е много важно психологът да остане в полето на емпатията, т.е. да състрадава, а не да страда, заедно с човека, с когото работи. Тогава си дадох сметка, че може би няма да издържа в тази област. Малко по-късно съдбата ме срещна с една журналистка, която ми даде ново виждане за бъдещето, и криле, които днес сама обгрижвам. 

 Аз, между другото, от малка съм в тази област. И съм много благодарна, че в малкия град, в моя Златоград, имахме тази възможност да се потопим във вълшебството на телевизията. Бях на 11 години, когато за първи път се включих в клуба „Млад журналист“ към Общински детски комплекс. Наш ръководител беше Лиляна Андреева, която ни учеше как да подбираме информация, после как да я редактираме, как да я четем изразително и най-важното – какво да е поведението ни пред камера. Снимах се в цели три предавания, излъчвани по кабелната телевизия в Златоград, детското предаване „Микс“, после „Микс+“ и последното, чието име ние измислихме, тийнейджърското предаване „P!NK“ . Тогава се роди страстта ми към камерата и изкуството в журналистиката.

 

Галатея като репортер в златоградската телевизия

Ти си от Златоград. Безспорно всеки, който чуе този град и го асоциира с журналистика, в съзнанието му изниква името на Мира Добрева, която е родом оттам. Каква е за теб тя като журналист, може би си се срещала с нея?

Златоград е дал не само на България, но и на света много, запленяващи с постиженията си, личности. В различни области на науката, изкуството, икономиката и обществения живот  изпъкват златоградчани като проф. Райчо Лазаров, проф. Асен Ковачев, проф. Димо Узунов, проф. Мирослав Дачев, ст.н.сътр. д.ф.н. Славчо Ушев, доц. Ф.Чуренев, доц. Н. Джерахов, инж. Величко Пачилов, актьорите Михаил Илийков, Вели Чаушев, Виктор Калев, Eлена Бозова; Радослав Кехайов – доктор по икономическа геология, журналистите Чавдар Каришев, директор на радио „Пловдив“, Таня Величкова, Дарина Сарелска, Нихал Йозерган, Мира Добрева, световният и многократен републикански шампион по акробатика Юри Инджов – заслужил майстор на спорта, Ромина Арнаудова,  работеща в Европейската космическа агенция, а преди това е била съветник по политиките в Европейския парламент, и много, много други. 

Мира Добрева е родена в Златоград, но израства в китното селце Старцево. Наскоро във видеокнига, публикувана в профила й в YouTube, тя разказа историята на живота си по начин, по който никой друг журналист не се е осмелявал да направи  - откровено, истински, без предразсъдъци, с безпрекословна воля в името на мечтата. Не съм се срещала физически с Мира, но съм израснала с нея пред телевизора. Израснала съм с нейните истории, с начина й на представяне на чуждите съдби и битки, плакала съм и съм се смяла. Наскоро издаде първата си книга „Столетниците – благословия или орисия“, за която всеки човек трябва да отдели частичка от времето си. Тя може да бъде причината за промяна в живота и мисленето. Мира Добрева е първообраз на тези журналисти, от които аз искам да бъда част.

Със сигурност най-доброто място за висше образование по журналистика у нас е Софийски университет. Какви бяха очакванията ти при кандидатстването и оправдават ли се те сега?

Софийският университет е място, на което винаги чувствам огромна сила, респект. Там се чувствам толкова малка и същевременно толкова голяма в мислите си. Софийският университет дава всичко онова, което си готов да вземеш и да развиеш. Бях решила, че това ще е единственият университет, в който ще кандидатствам. Участвах в национално състезание по български език и литература, организирано от Пловдивския университет, при което ако изкараш отлична оценка, те приемат без изпит. Така след постигане на отличен резултат, аз бях първата приета студентка от дванайсетокласниците в Златоград, но мечтата ми бе да ме приемат „Журналистика“ в Софийския университет.

Явих се само на предварителния писмен изпит, на който трябваше да пишем есе на тема „За няколко лайка повече“. Спомням си, че вълнението беше голямо, а аз писах разказ и бях сигурна, че ще бъде високо оценен, както и стана. След това имаше устен изпит, на който ни задаваха различни въпроси със злободневен характер и обществено значение. След този изпит осъзнах сериозността на предмета и имаше доза съмнение дали ще се справя. През цялото време четох и слушах различни коментари, че „журналистика в България няма!“, „журналистиката е умряла, само лъжи бълват медиите“, „откажи се, не си заслужава“, „във Факултета обучават по стари програми“. Дори по това време беше излязла статия за Софийския университет – „СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си“. Всички тези коментари поставяха под съмнение нивото на образование, но аз не се отказах. Днес, вече студентка във втори курс, искам да заявя, че нищо не е умряло, СУ не е „дупка“ и студентът, има ли желание за развитие, би го постигнал. 

Да поговорим за медиите. Сблъсквала ли се ти лично с някакви медии(радио, телевизия), като част от работния процес в тях и какви са ти впечатленията от видяното там?

Във Факултета, като част от учебната програма, имаме задължителен едномесечен летен стаж. Аз реших да проведа своя стаж в кабелната телевизия в Златоград. В малките телевизии възможностите не са много големи. Доволна съм, че влязох в ролята на новинар, че имах възможността за снимки на терен, също така проведох няколко интервюта. В някои случаи се налагаше да снимам репортажите сама, така усетих каква е тръпката и на оператора. Винаги има какво още да се желае. Имах възможността за няколко часа да видя и работата на журналистите зад екрана в Българската национална телевизия, което беше много вълнуващо преживяване. 

                                 Галатея и колегите й в БНТ

Каква е ролята на съвременния журналист, изобщо на съвременните медии, и според наблюденията ти, изпълняват ли я те успешно в днешно време?

Журналистиката има за цел да постави общественото благо преди всичко и използва специфични методи за събиране и оценка на информацията. С други думи, тя има за цел да бъде в полза на хората и журналистите трябва редовно да проверяват истинността на това, което съобщават, за да са сигурни, че информацията е вярна и точна. Журналистиката отдавна си е поставила за задача гражданска роля. Тя неслучайно се разглежда като четвъртата власт, защото нейната цел е да се противопоставя на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В едно либерално общество тя дори има по-високи цели, които трябва да изпълни: да образова гражданите, да стимулира тяхното критично мислене, да провокира дискусии и обмен на мнения и идеи - така че да катализира напредъка в обществото. През последните години наблюдаваме спад на доверието в традиционната преса. Недоверието в съвременните медии нараства и те все повече се смятат за пристрастни и дори за „слуги“ на властта. 

В социалната среда, в която живеем, не можем просто да се стремим към това, в което вярваме, без да се замислим за гледната точка на другите. По същия начин съвременната журналистика и журналисти не могат да формулират собствените си позиции и да се преструват, че останалото не е важно. Не трябва да се пренебрегва същината на журналистиката - какво е важно за хората, какво е в техен интерес, какво е заложено в обществото или дори в страната и света. Журналистиката не трябва да разединява обществото, а обективно да докладва какво се случва, чрез плурализъм на мненията и хвърляне на светлина върху всички гледни точки. Ето това мисля, че не се случва успешно в медийната среда в България. 

Какво е мнението ти за фалшивите новини, които напоследък доста зачестиха в България. Как така до българските утвърдени медии застанаха“ОвцаНюз“,“ПетелБГ“ и „ИстинскитеНовини“?

Днешната журналистика е далеч от това, което е била в миналото, когато новините е можело да се четат сутрин или да се гледат след вечеря във вечерната емисия. Днес медиите са като мравки – безброй много и различни. Вече не е нужно да се чака цял ден, за да се чуят новините - чакаме само няколко секунди и можем да четем за случилото се. Проблемът е, че сега новинарските потоци бълват от информация и не се чака обобщението й. Това стана възможно с възхода на интернет. И вместо да се проверяват фактите журналистите търсят сензационността и се стремят първи да отразят историята. Това бързане често води до публикуване на дезинформация, което предизвиква объркване на аудиторията. 

Фалшивите новини не са нищо друго освен зловредно създадена информация. Те се създават поради икономически намерения – повече читатели, повече приходи, а също така и за да се разколебае читателя, в стойността на ценностите, да речем. Сайтовете, които изброяваш, са явен пример. Обществото в България има изключително силно нездравословно любопитство, може би точно на него се дължи успехът на тези сайтове. 

 

 2020 бе особена година за всички ни -тежка, „ненормална“ година. Това повлия много и на медиите – ежедневни брифинги със статистика на заразени от невидимия враг, различни истории, свързани със същия този невидим враг. Този медиен подход не всяваше ли паника у зрителя повече, отколкото да го информира?

Въпреки всичко 2020г. ни научи на много. Разбрахме, че работата на журналистите никога не е била по-жизненоважна. Особено в такива времена, с разпространението на фалшиви новини в социалните медии, достъпът до качествена информация може да бъде въпрос на живот и смърт. Да, прав си, че медийният подход усили паниката на обществото. Тревожните новини за невидимия враг започнаха да се съобщават още през януари от Китай, медиите често предоставяха информация, която беше стресираща, а по-късно се оказа грешна или поне неадекватна. Журналистиката трябва да бъде противоотрова срещу пандемията на дезинформация. По някакъв начин тези извънредни обстоятелства са гигантски тест за доверие на медиите.

Повдигна се тежкият въпрос за журналистите, които отразяват темата за коронавируса през последните месеци: как да се предаде една история, в която нито професионалните комуникатори, нито експертите са обективни към това, което все още не е напълно известно? И как да се предупреждават българите (и не само) за пълния спектър от потенциални рискове в света, без да се бият алармени звънчета толкова често, че да се всява паника? Как всъщност да се каже това, което се знае, но и това, което не се знае?

Има ли според теб някакъв проблем в медиите в България, за чието отстраняване трябва да се работи в бъдеще?

Мисля, че журналистите не получават достатъчно голяма защита от медиите, за които работят. Това смятам, че трябва задължително да се промени в бъдеще. Уволнението не е решение за натиска получен „отгоре“. И най-важното – медиите трябва да спрат да са проводник на политически пристрастия.

                         ©️BTV Media Group

Често слушаме за прословутото 111-то място на България по свобода на словото. Същата тази свобода на словото е субективно право, гарантирано по Конституция. Има ли я според теб на практика в България?

Точно преди няколко учебни часа имахме лекция на тази тема. Всеки от нас имаше задача да изготви доклад за свободата на словото в страна, която е на позиция преди България, от класацията на Репортери без граница за 2020г. Аз останах зашеметена какви невъзможни примери за агресия и насилие над журналисти има по света. И не мога да си дам обяснение защо ние сме на дъното в Европа - 111-то място, а в държавите преди нас има много по-ужасяващи ситуации. Има свобода на словото в България, но не във всички сектори. Журналистите са хората, които трябва да са обективно критични, и коректив на властта, а не техен обслужващ персонал.

                                                 Галатея с Ники Кънчев

Как изглежда добрият журналист в твоите представи?

Добрият журналист, според мен, трябва да има смелост да отстоява възгледите и ценностите си, да защитава интереса на обществото, да не се влияе от външен натиск. Той трябва да има силни аналитични умения и най-вече - ефективни комуникационни умения. Не на последно място той трябва не само  да излъчва професионализъм и увереност , но и да ги притежава. В такива времена като днешните добрият журналист не трябва да се отказва от проследяването на дадена история и трябва да остане дисциплиниран. Много важни са точността и честността при представянето на фактите.

А добрата медия?

Тя трябва да бъде изградена само от добри журналисти! 

Има ли бъдеще журналистиката в България според теб и може ли тя да даде успешна реализация на младите хора?

Важно е да не се забравят същността на журналистиката и нейните основни функции. Само тогава можем да говорим за бъдеще.  А относно успехът на младите хора - всичко зависи от самите тях. Много са важни постоянството, борбеността и личната мотивация. 

За финал.. Какво ще пожелаеш на читателите на „Родопски глас“?

Желая на читателите Ви много здраве, вдъхновение и красота в мислите!

Благодаря за този разговор. 

Интервюто проведе ДОБРОМИР ЗАФИРОВ

снимки:личен архив 

                          ©️Нюзрумът на БНТ. сн.:Г. Хаджиева

Екипът на "Родопски глас" честити празника на всички журналисти, всички свързани по един или друг начин с дейността на медиите, както и на тези, които смело вървят по пътя на журналистиката. Пожелаваме ви здраве и много професионални успехи! Бъдете обективни и не спирайте да преследвате истината и да показвате най-важното и най-интересното у нас и по света. Ние от "Родопски глас" ще продължим да бъдем верни на мисията си - да ви представяме най-важното за  културата и изкуството не само в област Хасково, но и в целите Родопи, да ви информираме за най-важното от региона и да ви показваме хора, оставили и оставящи трайни следи в обществения живот на Южна България.