Пропускане към основното съдържание

Каква е причината едно училище в Любимец да приеме името на Захари Стоянов?

Тази седмица рубриката "Любопитно от областта", инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви разкаже за най-старото училище в община Любимец – НУ „Захари Стоянов“ и защо то носи името на големия български възрожденец, писател и публицист Захари Стоянов.
Първото училище в Любимец отваря врати в далечната 1848 г. и представлява малка сграда в църковния двор. Там децата се обучават на гръцки език. По-късно, през 1864 г., в училището се въвежда българското четмо и писмо, което поставя началото на възрожденското училище, чийто наследник днес е Начално училище „Захари Стоянов“.
В периода между 1889 и 1890 г. с развитието на културата и просветната дейност местните хора все повече осъзнават нуждата от нова сграда, в която децата им да се образоват. Затова жителите на Любимец изпращат делегация в Министерството на народната просвета в София, за да поискат средства за строежа на училището. Делегацията се обръща с молба към Народното събрание, чийто председател по това време е Захари Стоянов. Той приема любимчани с голямо внимание и ги изслушва. Захари Стоянов уважава молбата им и при гласуването на бюджета на министерството са отпуснати средства за строежа на училището в Любимец. Новата сграда на Началното училище е построена през 1892 г. От благодарност и почит към Захари Стоянов Общинският съвет решава новото училище да носи името на този велик радетел на българщината - Захари Стоянов.
И до сега училище „Захари Стоянов“ в Любимец остава емблематично място, в което децата получават добро образование и се учат в духа на патриотизма и любовта към родината.
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...
Публикуване на коментар
Прочетете още