Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“,
инициирана от Областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви
разкаже легендата за Извора на Белоногата в община Харманли и как тя оживява в
едноименната поема на Петко Р. Славейков.
Една от основните забележителности в община
Харманли е Изворът на Белоногата. Местната легенда се прославя благодарение на
поемата, написана от изтъкнатия възрожденски поет и общественик Петко Р.
Славейков. Едва ли има българин, който поне веднъж да не е чел историята на младата
българка Гергана, която везирът среща на извора и се опитва да склони да го
последва в Истанбул. Тя обаче остава непреклонна пред обещанията и молбите му,
като изтъква своята обич и преданост към родния край, родителите си и любимия
Никола. По този начин печели дълбокото уважение на чуждоверския господар и по
негова заповед на мястото на тяхната среща е изградена чешма. Във втората част
на поемата Гергана „залинява“ и умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.
Харманлийският учител и общественик Дялко
Милковски(1845-1920) пръв описва как е изглеждала старинната чешма „Ак-балдър
чешмеси“(Чешмата на Белоногата) в статията си „Градът Харманли“, публикувана в
сп. „Родина“ от 1902 г. За чешмата на Белоногата Милковски пише: „Чешмата Ак-балдър, която лежи до самото
шосе, е имала солиден покрив, под сянката на който пътниците са отпочивали след
като се разхладявали от прелестната ѝ вода…“ По описанието му в турско
време над чешмата имало беседка, иззидана от дялан варовит камък, докаран чак
от Кулели-Бургаз, близо до Одрин. Беседката е с каменни пейки, с каменни
колони. В средата имало изящно изработен мраморен шадраван. Там пътниците се
спирали да си отпочинат, след като се разхлаждали от студените води на чешмата,
а конете им пасели в сочните ливади. Чешмата имала два или четири чучура,
дванадесет корита, които били толкова високи, че добитъкът е можел да се напои
без почти да се навежда над тях, и три големи мраморни плочи с надписи. А пред
самата чешма имало калдъръмена настилка. Хората разказват, че чешмата е
изградена в края на XVI век и около нея е имало три надписа върху мрамор, но до
началото на ХХ в. е бил запазен само единият: „Благодарение на водата всяко
нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585.“
Самият Милковски поддържа активни контакти с
Петко Р. Славейков. В своите пътувания от и за Цариград поетът често му гостува
и именно от него научава легендата за чешмата и за родолюбивата българка.
Историята прави толкова силно впечатление на П. Р. Славейков, че го вдъхновява
за литературната разработка „Изворът на Белоногата“, която е публикувана за
пръв път в сп. „Читалище“ през 1873 г.
По-късно, през 1930 г., Марко Сакарски (адвокат,
общественик и краевед, един от най-големите познавачи на историята и
географията на Харманли) прави краеведско проучване на чешмата – събира устни
сведения на хора от града за нея и споменатото в поемата село Бисерча, с което
помага да се установи, че точно на това място се е намирала старата чешма.
Изворът на Белоногата, както и други паметници,
свързани с миналото на Харманли, са включени в изградения през 60-те години на
XX век комплекс „Парк на Белоногата“. Построен около съществувалата някога
Ак-балдър чешмеси, обявена за исторически паметник на културата с национално
значение през 1958 г., в парка са поставени няколко плочи с цитати от поемата,
които особено силно подчертават духа на българите от този период.
От 2016 г. в Лесопарка на Белоногата се провежда ежегоден фестивал „Ден на Белоногата“.
Коментари
Публикуване на коментар