На
днешния ден преди 144 години в Пловдив е роден Михаил Герджиков.
В
родния си град се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние му оказва д-р
Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време
пребивавал в дома им. Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през
1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, заради което е изключен. В
края на същата година се свързва с македонски гимназисти в града и заедно с
други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха
основават Централен революционен македонски комитет със силно анархистична
насоченост.
След
това Герджиков следва право в Лозана и Женева, където участва в т. нар.
Женевска група. През 1899 г. се завръща в българските земи и става учител в
Битоля. Включва се във ВМОРО. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне
дейността по изграждането на комитетската мрежа в Одринско. Когато е разкрит от
османските власти, постъпва в четата на Христо Чернопеев. Скоро след това сам
сформира чета в района на Гевгели. От лятото на 1902 г. ръководи организацията
в Одринско и я масовизира. На конгреса на Петрова нива/28-29 юни 1903/ е избран
за член на ръководното боево тяло в окръга и е един от ръководителите на
подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание. През
февруари 1903 г. Герджиков е начело на чета от 25 души. Правят неуспешен
атентат на железопътната линия Цариград-Одрин при гара Синекли. Участва в
самото въстание, като от връх Китка в Странджа предвожда група от 80 човека.
Освобождават Василико и установяват т. нар. Странджанска комуна. За съвсем
кратко време турската власт из целия Странджански край е премахната с
изключение на Малко Търново, турските постове покрай границата са унищожени, а
гарнизоните по селата са прогонени и цялата организационна територия в района е
освободена.
След
поражението на въстанието се занимава с настаняването на изтеглилите се в
България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, апелиращи към
международната общественост за намеса в решаването на Източния въпрос на
Балканите. Заедно с Върбан Килифарски издават вестниците „Свободно общество“ и
„Безвластие“, редактор е на вестник „Пробуда“. Работи във вестник „Балканска
трибуна“ и вестник „Реч“.
При
избухването на Балканската война през 1912 г. Герджиков оглавява Лозенградската
партизанска дружина на Македоно-одринското опълчение. Освобождават Василико,
Ахтопол, Резово и Малък Самоков и се установяват в Мидия. В началото на 1913 г.
са разформировани. Мобилизиран, участва в Първата световна война, служи в
Четиридесет и трети пехотен полк.
След
войната подновява контактите си с ВМРО, но вече не играе активна роля в нея.
Член е на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО. Един от
учредителите на Федерацията на анархокомунистите в България(ФАКБ).
След
Деветоюнският преврат от 1923 г. напуска България и живее в емиграция – Цариград,
Виена и Берлин (1924-1931 г.). Подкрепя идеята за създаване на ВМРО
(обединена), но през 1928-1929 г. заедно с Георги Занков и група съмишленици,
се отцепва като националреволюционно крило. Няколко пъти се среща в Берлин с
Георги Димитров. По това време поддържа тесни връзки с Виенския център на
Коминтерна и със задграничното бюро на БКП.
Участва
в помирителната Цариградска конференция на ВМРО(обединена) от 1930 година.
Връща се в България. Препитава се с журналистическа и преводаческа дейност. В
навечерието и по време на Втората световна война/1939-1945/ поради напреднала
възраст се занимава предимно с журналистика. Сътрудничи на редица периодични
издания. Макар че някои от неговите съратници участват в съпротивителното
движение, остава встрани, въпреки че поддържа връзки с тях.
След
Деветосептемврийския преврат от 1944 г. подписва в София „Апела към македонците
в България“. Обръща се във в. „Заря“ към своите другари от македоно-одринското
движение с призив да подкрепят борбата за тържеството на новия социалистически
строй. Скоро се оттегля напълно от активна публична дейност, разочарован от
новите управници. През 1946 г. категорично отказва да бъде включен в списъка на
предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание.
Умира на 18 март 1947 г. в София.
Информация и снимки: Уикипедия
Коментари
Публикуване на коментар