Храмът "Св. Харалампий" в димитровградското село Черногорово отбелязва храмов празник днес

На днешния 10 февруари своя храмов празник отбелязва най-старата църква в Димитровградско – „Свети Харалампий“ в село Черногорово.

Църквата е построена през 1863 г. от Уста Коста от с.Устово с усилията на цялото население на някогашното село Караорман. Изографисана е през 1864 г. от Алексий Иконописец.

Съществува легенда, според която черногоровци избрали свети Харалампий за патрон на храма си, тъй като всяка година на деня, посветен на светеца – 10 февруари, от гората излизал голям елен, който се принасял в жертва.

За да получат разрешение за строежа, местните използвали благосклонността на гръцкия патриарх в Цариград, който бил убеден, че в село Черногорово има гръцки поданици. През 1857 г. получили специален ферман от султан Абдул Меджид, според който населеното място добивало право да построи църковен храм с име „Свети Харалампий“ и размери 24 аршина дължина, 14 аршина широчина и 9 аршина височина под надзора и със знанието на каймакамина и мюфтията. Построяването на сградата се забавило с няколко години, докато бъде уточнено мястото ѝ и бъдат осигурени нужните материали и майстори за издигането ѝ. Строителството е завършено през 1863 г., като това е отбелязано на специално изсечен камък. Здравата каменна зидария с дебелина на стените един метър и висок свод без колони и до днес стои непокътната.

Православният храм има бикони, като някои от тях са с датировка и имената на зографите, работили през 60-те години на ХІХ в. Освен библейските сюжети, интерес представлява сцена от неизвестен автор, изобразяваща три синджира роби.

Екипът на вестник „Родопски глас“ честити храмовия празник на всички черногоровци и им желае здраве и благоденствие!

©️Информация и снимки: община Димитровград и desant.net/автор: Янко Георгиев/

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог