През XII век край Симеоновград е резидирал Фридрих I Барбароса

Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще Ви отведе в община Симеоновград, за да Ви разкаже за един от най-големите антични градове в Северна Тракия – крепостта Констанция.

Още в Късната античност, през ІV век, край днешния Симеоновград, в местността „Асара“, на над 50 дка, е построена голяма крепост, която се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал до началото на ХІІІ в. Неговото географско разположение е на десния бряг на река Марица върху естествено платовидно възвишение, върху което и днес личат останки от хилядолетната история на града крепост Констанция.

Името на крепостта за пръв път се среща в Хронография на Теофан Изповедник, който известява, че градът е разрушен от Атила през 458 г.  „…Той (Теодосий II) изпратил войска срещу Атила, който бил разрушил вече Рациария, Ниш, Филипопол, Аркадиопол, Констанция и много други градове.“ След това крепостта е възстановена, като и днес могат да бъдат видени остатъци от стените, които са със зидове, дебели около три метра. В края на 60-те години на миналия век Димчо Аладжов провежда археологически разкопки, от които става ясно, че местността е обитавана през бронзовата и желязната епоха, а крепостта има няколко периода на съществуване.

Според Хамбарлийския надпис, чието копие може да се види в Регионалния исторически музей в Хасково, градът е бил завладян от Хан Крум през 812 или 813 г. След мирния договор от 815 г. юридически е уредено присъединяването му към Първата българска държава. Не е известно кога точно е учредена местната епископска катедра, но в епархийските списъци от 901 г. епископът на Констанция е подчинен на митрополита на Филипопол.

През 1153 г. арабският пътешественик Идриси отбелязва, че „...град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета. Между град Фаруи в югозападна посока до град Константия има 40 мили.“ Името на Констанция се споменава многократно във връзка с Третия кръстоносен поход от 1189/1190 г. В града е резидирал самият император Фридрих I Барбароса. На 19 ноември, 1189 г., той пристига за няколко дни в Констанция и според летописеца намира всичко необходимо за отбраната и стопанството. Средновековната крепост е превзета отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия. Според „История” на Никита Хониат: „По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица”

При разкопки, водени от археолога Димчо Аладжов, в северната част на крепостта е разкрит таен тунел. В най-високата ѝ част е разкрита църква от IV век. Открити са и фрагменти от троянски тип чаша, датираща от бронзовата епоха. Днес може да я видите на емблемата на Регионалния исторически музей в Хасково.