На днешния ден... Роден е Тане Николов

На днешния 9 март през 1873 г. е роден Тане Николов.

Тане Николов е български революционер, виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на ВМОРО и ВТРО, участник във войните за национално обединение.

Син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме/днес Горски извор, Хасковско/. Той е в редовете на Десети пехотен родопски полк, където отслужва редовната си военна служба, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност – командир на взвод. В края на юни 1902 г. се уволнява от армията с чин старши подофицер.

През август 1902 г. влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов. Остава верен на ВМОРО до края на живота. От 1903 г. става самостоятелен войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

През юли 1907 г. участва в сражението при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско – най-голямото след 1903. След него по решение на Битолския окръжен конгрес е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония.

След Първата световна война е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 г. участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. Назначен е за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети.

През 1924 г. се оттегля окончателно от ВТРО. Живее в Асеновград. През 1947 г. след разпра с наемателите на имота си убива петима души, след което се предава. Предполага се, че убит в ареста на 19 януари 1947 г..

Информация и снимки: Уикипедия

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог