На днешния ден... Роден е Тане Николов

На днешния 9 март през 1873 г. е роден Тане Николов.

Тане Николов е български революционер, виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на ВМОРО и ВТРО, участник във войните за национално обединение.

Син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме/днес Горски извор, Хасковско/. Той е в редовете на Десети пехотен родопски полк, където отслужва редовната си военна служба, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност – командир на взвод. В края на юни 1902 г. се уволнява от армията с чин старши подофицер.

През август 1902 г. влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов. Остава верен на ВМОРО до края на живота. От 1903 г. става самостоятелен войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

През юли 1907 г. участва в сражението при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско – най-голямото след 1903. След него по решение на Битолския окръжен конгрес е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония.

След Първата световна война е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 г. участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. Назначен е за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети.

През 1924 г. се оттегля окончателно от ВТРО. Живее в Асеновград. През 1947 г. след разпра с наемателите на имота си убива петима души, след което се предава. Предполага се, че убит в ареста на 19 януари 1947 г..

Информация и снимки: Уикипедия

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог