На днешния ден... Умира Любомир Милетич

На 1 юни 1937 г. от този свят си отива Любомир Милетич.

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята.

Роден е на 1 януари 1863 г. в град Щип. В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основно и класно училище. С избухването на Сръбско-турската война(1876) баща му постъпва в четата на Панайот Хитов, а него изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. През 1882 г. в Загреб завършва Класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва „Славянска филология“ в Загреб и Прага, като завършва през 1885 г.

Връща се в София, като първо става учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на БАН. Остава на този пост до смъртта си. Има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонския научен институт(МНИ). От 1928 до 1937 г. е негов председател.

Оставя повече от 400 книги и монографии, студии, рецензии и други, много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“, „История на Гюмюрджинската република“, „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията, преживяна от тракийските българи след Междусъюзническата война.

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог