На 1 юни 1937 г. от този свят си отива Любомир Милетич.
Любомир
Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края
на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и
особено диалектологията, етнографията и историята.
Роден
е на 1 януари 1863 г. в град Щип. В средата на седемдесетте години на XIX век семейството
се премества в София, където Любомир Милетич посещава основно и класно училище.
С избухването на Сръбско-турската война(1876) баща му постъпва в четата на
Панайот Хитов, а него изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. През 1882 г. в Загреб
завършва Класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на
народната просвета следва „Славянска филология“ в Загреб и Прага, като завършва
през 1885 г.
Връща
се в София, като първо става учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892
г. е преподавател в Софийското висше училище и професор по славянска филология.
През
1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година
е избран за председател на БКД, вече преименувано на БАН. Остава на този пост
до смъртта си. Има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонския
научен институт(МНИ). От 1928 до 1937 г. е негов председател.
Оставя повече от 400 книги и монографии, студии, рецензии и други, много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“, „История на Гюмюрджинската република“, „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията, преживяна от тракийските българи след Междусъюзническата война.
Коментари
Публикуване на коментар