Код/Поетично... Радослав Христов

В днешната ни рубрика Код/Поетично ще ви отведем в крайграничен Свиленград - градът на коприната, сладкото малеби и многото казина. Именно тук, в последния град на Европа, ви представяме поезията на един от активните младежи на област Хасково.

Радослав Христов е роден през 2000 г. в Свиленград. Завършва Професионалната гимназия по селско стопанство и икономика"Христо Ботев" в родния си град, специалност"Селски туризъм с интензивно изучаване на английски език", като е отличник на випуска. Понастоящем е студент по право в Софийския университет"Св. Климент Охридски".

Ради e aмбициoзeн млaд чoвeĸ cъc cилнo изpaзeн aфинитeт ĸъм cпopтa и иcтopиятa. Ocвeн oтличнитe peзyлтaти в yчeбния пpoцec, тoй  пpoявявa paзнocтpaнни интepecи и yчacтвa в paзлични ĸoнĸypcи, cъcтeзaния и мepoпpиятия. Активен участник в културния живот на Свиленград. Представя се успешно на Областния кръг на Олимпиадата по история и цивилизация.  

Не са за подценяване и спортните успехи на свиленградчанина.  Πoд нeгoвo pъĸoвoдcтвo, ĸaтo ĸaпитaн нa yчилищния oтбop пo фyтбoл и вoлeйбoл, cтapшa възpacт, oтбopитe зaвoювaт пъpвo мяcтo в oбщинcĸaтa нaдпpeвapa нa yчeничecĸитe игpи. Радослав учacтвa и  в млaдeжĸи oбмeн пo пpoгpaмa "Epaзъм+".

Радослав като водещ на Националното състезание"Млад фермер" в Свиленград

Успешното му представяне в yчeничecĸия фopyм „Meнютo – гapaнция зa ycпeшeн пpaзниĸ” пък мy дава пpaвoтo дa пpoдължи oбyчeниeтo cи в Aгpapeн yнивepcитeт -  Πлoвдив. 

Младежът  ce cпpaвя oтличнo c opгaнизиpaнeтo нa yчилищни мepoпpиятия. Haй-знaчимoто сред тях e Haциoнaлнoтo cъcтeзaниe „Mлaд фepмep“, нa ĸoeтo неговата гимназия е  домакин. Радослав се включва и в различни кулинарни изложения в града на коприната, член е на младежката организация на Българския червен кръст.  

Ученик на годината на Община Свиленград за 2018-та година. 

Радослав с приза "Ученик на годината" 2018 на Община Свиленград

Като студент по право в СУ"Св. Климент Охридски" Ради продължава да се доказва с успехите си. С курсовата си работа, посветена на Нюрнбергския процес, той е сред отличените в състезанието по Обща теория на правото, организирано от Катедрата по теория и история на държавата и правото в Алма Матер.  Това му гарантира и отличната оценка по дисциплината"Обща теория на правото". По време на защитата на своя труд, Радослав разказва и лична история, говорейки за дядо си, който е участник във Втората световна война. Сред оценяващите експерти в академичната комисия са Деканът на Юридическия факултет в СУ"Св. Климент Охридски" - проф. д-р Даниел Вълчев, и проф. д-р Янаки Стоилов - юрист, професор по теория на държавата и правото, настоящ министър на правосъдието.

Поезията Ради споделя, че открива в девети клас. Казва още, че стиховете му рядко могат да бъдат видени в публичното пространство. Ние от "Родопски глас" имаме изключителната привилегия да ви запознаем с част от тях в днешното издание на рубриката #Код/Поетично.

Представяме ви част от неговото творчество:

Дядо

Две ръце, остарели, пълни с белези,

но все така силни.

Две ръце, вдъхващи сигурност.

Ръце, побиращи цялата любов.

Ръце, в които можеш да се отпуснеш.

Ръце, даващи ти смелост в живота да се впуснеш.

Ръце, на които цялата мъка можеш да изплачеш.

А той, дядо, все така усмихнат и щастлив

ми казваше: ,,чедо, не бъди страхлив”!

Посветено на моя дядо, д-р Стоян Петров, участник във Втората световна война и седемдесет години посветил живота си да лекува хората!

Празнота

Празнота, пуста празнота…
Стоиш вкъщи и си спомняш за онази голота-
голота на две съблечени души,
копнеещи една за друга.
Души, даващи всичко в името на любовта.
Но вече няма я тази красива любов-
зарита е в прясно изровен ров.
Стоиш и не знаеш какво да правиш,
викаш си: “любов, защо се бавиш?”
Надяваш се, че отнякъде пак ще те огрее-
чакаш това слънчице отново да изгрее.
Въртиш се, чудиш къде времето си да изгубиш-
спокойно, не бързай - има време отново да се влюбиш.

ТЯ

Душа, чиста и бяла, като първия сняг.
Усмивка, лъчезарна и сияеща, като лятно слънце.
Сърце, жадно за обич и топлина.
Това бе тя- непокорна и неукротима,
жена, която няма как да подмина.
Откъдето и да минеше тя
на всеки му бе ясно, че няма като нея друга на света.
Нея никой не можеше да я притежава,
а само на красотата й да се наслаждава.
И стихотворения и песни й посвещаваха-
тя всякак ги отблъскваше, но за нея не забравяха.
И така денят си минаваше, слънцето залязваше,
а нея никой не я впечатляваше.
Дали щеше да се намери някой, който сърцето й да спечели,
а тя - половинката в него да намери?
Никой не може да знае,
а само да гадае…

©снимки: в. "Старият мост" - Свиленград; Община Свиленград