Антон Атанасов: „Родопски глас“ е трибуната, от която културата на нашия край има нужда!

Преди една година, когато поставихте началото на „Родопски глас“, кои бяха основните неща, които искахте да постигнете? Успяхте ли?

Преди малко повече от 365 дни или по-точно на 26 юли 2020 г. беше публикувана първата новина на сайта ни. В началото бях само аз, но впоследствие редактор на „Родопски глас“ стана и поетът и студент по право от Димитровград Добромир Зафиров. Двамата си поставихме за цел да създадем пространство, което да е глътка свеж въздух за всички потребители на Интернет и в което да не присъстват заобикалящите ни и ежедневно случващи се трагедии. Мисля, че до голяма степен успяхме в тази посока.

Имахме идея да издаваме и електронен вестник, но от него излязоха само три броя. Причините за спирането му са много, но си мисля, че той има бъдеще и след време ще представим четвъртия, петия и дай Боже стотния му брой.

Казват, че всяко начало е трудно и понякога неприятно, но би ли споделил как изглеждаше вашето?

Противно на очакванията началото не беше трудно. Сайтът беше създаден за доста кратко време, а разнообразните му рубрики бързо намериха своите последователи. Разбира се, че името не беше познато, хората, които стояхме и продължаваме да стоим зад този проект – също, но все пак смятам, че за една година „Родопски глас“ успя да постигне повече от очакваното. Мога да кажа, че бяхме забелязани от правителствени и неправителствени организации, други медии, дейци на културата и граждани. С оглед на комуникацията си с тях твърдя, че работата ни се одобрява и чрез нея даваме надежда на всички творци, че има хора, които биха отразили дейността им, дори и тя да не е с големи мащаби.

Би ли ни открехнал завесата за момент? Какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме оттук нататък?

Отскоро сайтът ни се сдоби и с фотоапарат. Идеята ни е, когато можем, да отразяваме чрез снимки, а не само чрез текст, културата в региона ни. Засега този подход се одобрява от читателите ни, защото успява да им предаде атмосферата на събитията и духа на участниците в тях. Смятаме да продължим по този начин, тъй като той влияе на хората, които ни четат, и увеличава броя им.

Какво би искал хората да знаят?

Бих искал да знаят, че „Родопски глас“ е проект на доброволни начала, чийто редакторски екип вече повече от една година работи напълно безвъзмездно, за да информира широката общественост за културните процеси, развиващи се на територията на Източните Родопи и по-специално в област Хасково. Целта ни обаче не е да се изтъкваме, а да покажем на своите колеги, че културните ни дейци трябва да бъдат уважавани, защото те не си никак много и имат нужда поне от внимание, за да продължат да творят.

Смяташ ли, че има неоценени творци, чието творчество заслужава да заеме високите места в културната стълбица?

В страната ни надали има човек, който би отрекъл това твърдение. Въпросът е какво разбираме под неоценени творци – хора, които са наистина неоценени, или хора, които се чувстват неоценени. Разликата е огромна и от скромния си опит мога да кажа, че в повечето случаи първите не се мислят за такива, защото може да не са носители на престижни и финансово подкрепени награди и да не са търсени и „почитани“ от „силните на деня“, но имат любовта на своите почитатели. Вторите се оценяват с нещата, които истински неоценените нямат, но щом те творят предимно за това, трябва ли изобщо да ги считаме за творци?

Каква следа искаш да оставите след себе си? С какво искаш да бъдете запомнени?

Определено искам „Родопски глас“ да продължи съществуването и развитието си, дори и да не съм част от екипа му. Той има възможността да се превърне в символ за хората, които смятат, че културата е от първостепенно значение за по-доброто бъдеще на всяка нация. Би ми се искало след време някой да каже, че този сайт и редакторите му са били до него, са му подали ръка и са отразили събитието му във времена, в които интересът към малкия човек в културата е бил незначителен, тоест би ми се искало някой ден да настъпи време, в което повечето от новинарските сайтове ще имат активни рубрики за културния живот и на най-отдалечените кътчета на страната ни.

Родопският глас е...

Родопският глас е енергията, която извира от недрата на Родопа планина и достига до нас със звука на гайдата и чана...В нашия случай обаче е трибуната, от която културата ни има нужда! 

Интервюто взе Василена Джамбазова