Пропускане към основното съдържание

Антон Атанасов: „Родопски глас“ е трибуната, от която културата на нашия край има нужда!

Преди една година, когато поставихте началото на „Родопски глас“, кои бяха основните неща, които искахте да постигнете? Успяхте ли?

Преди малко повече от 365 дни или по-точно на 26 юли 2020 г. беше публикувана първата новина на сайта ни. В началото бях само аз, но впоследствие редактор на „Родопски глас“ стана и поетът и студент по право от Димитровград Добромир Зафиров. Двамата си поставихме за цел да създадем пространство, което да е глътка свеж въздух за всички потребители на Интернет и в което да не присъстват заобикалящите ни и ежедневно случващи се трагедии. Мисля, че до голяма степен успяхме в тази посока.

Имахме идея да издаваме и електронен вестник, но от него излязоха само три броя. Причините за спирането му са много, но си мисля, че той има бъдеще и след време ще представим четвъртия, петия и дай Боже стотния му брой.

Казват, че всяко начало е трудно и понякога неприятно, но би ли споделил как изглеждаше вашето?

Противно на очакванията началото не беше трудно. Сайтът беше създаден за доста кратко време, а разнообразните му рубрики бързо намериха своите последователи. Разбира се, че името не беше познато, хората, които стояхме и продължаваме да стоим зад този проект – също, но все пак смятам, че за една година „Родопски глас“ успя да постигне повече от очакваното. Мога да кажа, че бяхме забелязани от правителствени и неправителствени организации, други медии, дейци на културата и граждани. С оглед на комуникацията си с тях твърдя, че работата ни се одобрява и чрез нея даваме надежда на всички творци, че има хора, които биха отразили дейността им, дори и тя да не е с големи мащаби.

Би ли ни открехнал завесата за момент? Какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме оттук нататък?

Отскоро сайтът ни се сдоби и с фотоапарат. Идеята ни е, когато можем, да отразяваме чрез снимки, а не само чрез текст, културата в региона ни. Засега този подход се одобрява от читателите ни, защото успява да им предаде атмосферата на събитията и духа на участниците в тях. Смятаме да продължим по този начин, тъй като той влияе на хората, които ни четат, и увеличава броя им.

Какво би искал хората да знаят?

Бих искал да знаят, че „Родопски глас“ е проект на доброволни начала, чийто редакторски екип вече повече от една година работи напълно безвъзмездно, за да информира широката общественост за културните процеси, развиващи се на територията на Източните Родопи и по-специално в област Хасково. Целта ни обаче не е да се изтъкваме, а да покажем на своите колеги, че културните ни дейци трябва да бъдат уважавани, защото те не си никак много и имат нужда поне от внимание, за да продължат да творят.

Смяташ ли, че има неоценени творци, чието творчество заслужава да заеме високите места в културната стълбица?

В страната ни надали има човек, който би отрекъл това твърдение. Въпросът е какво разбираме под неоценени творци – хора, които са наистина неоценени, или хора, които се чувстват неоценени. Разликата е огромна и от скромния си опит мога да кажа, че в повечето случаи първите не се мислят за такива, защото може да не са носители на престижни и финансово подкрепени награди и да не са търсени и „почитани“ от „силните на деня“, но имат любовта на своите почитатели. Вторите се оценяват с нещата, които истински неоценените нямат, но щом те творят предимно за това, трябва ли изобщо да ги считаме за творци?

Каква следа искаш да оставите след себе си? С какво искаш да бъдете запомнени?

Определено искам „Родопски глас“ да продължи съществуването и развитието си, дори и да не съм част от екипа му. Той има възможността да се превърне в символ за хората, които смятат, че културата е от първостепенно значение за по-доброто бъдеще на всяка нация. Би ми се искало след време някой да каже, че този сайт и редакторите му са били до него, са му подали ръка и са отразили събитието му във времена, в които интересът към малкия човек в културата е бил незначителен, тоест би ми се искало някой ден да настъпи време, в което повечето от новинарските сайтове ще имат активни рубрики за културния живот и на най-отдалечените кътчета на страната ни.

Родопският глас е...

Родопският глас е енергията, която извира от недрата на Родопа планина и достига до нас със звука на гайдата и чана...В нашия случай обаче е трибуната, от която културата ни има нужда! 

Интервюто взе Василена Джамбазова

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с