На днешния ден... Роден е Ивайло Балабанов

Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград”, „Пътни строежи” и др. Известно време е програмен ръководител на радиовъзел-Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград.

Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже”.

Автор е на книгите „Да се загледаш в звезда”/1979/, „Окова за щурец”/1984/, „Парола „Любов”/1988/, „Религия”/1990/, „Тракийски реквием”/1997/, „Избрано”/1998/, „Песни за старо вино”/2003, поетичен сборник в два тома/.

Носител на награда от „Южна пролет”/1980/, награда на Съюза на българските писатели/1987/, национална награда „Изворът на Белоногата”/2001/, книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев”/2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров/2006/. Лауреат е на Националната награда „Пеньо Пенев” за 2008 г., орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода, орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I-ва степен/2020/. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член е на СБП.

Умира на 20 юли 2021 г. в родното си село Хухла.

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог