Пропускане към основното съдържание

Код/Поетично... Алберт Димитров

Днес в рубриката ни „Код/Поетично“ ще Ви представим творчеството на Алберт Димитров.

Алберт Антонов Димитров е роден на 18 февруари 1996 г. в Момчилград. От 2001 г. живее в Хасково, където през 2015-а завършва ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Понастоящем е студент по „Медии и комуникации“ във Виенския университет.

Пише стихове от 13-годишен. През 2019 г. излезе първата му стихосбирка – „Неиплакани думи“, а година по-късно  и втората „Сърце за продан“.

***

Представяш ли си как,

докато влача крак връз крак,

с усмивка широка,

но прободен на дълбоко

и нямам сили да пея

Аз още живея?

 

Знаеш ли какво е,

когато в теб порой е,

но живееш, защото трябва.

Защото на останалата врява

не им пука как или защо

Те боли?

 

Но няма как да знаят

как острието зъби впива

в сърцето ми. И кръвта бликва

и ми влиза в очите,

че червени са сега сълзите,

с които плача. Но дишам.

 

Сам не знам дори

защо след всички рани

от остриетата, които години

ме пробождаха и продължават

след сълзите червени, неразбрани

всички въпроси ми задават

как или защо?

 

И когато мислиш,

че раната я няма,

се връща. Още по-голяма

и кървяща. Потъваш в яма

от рани и сълзи.

 

Любовта.

Защото правиш всичко,

но не стига.

И ни захвърлят като ненужна вещ

в горяща пещ.

 

Ето. Пак острието впива зъби.

Изпива усмивката, ума ми.

И кръвта отново щом бликне,

в сърцето острието пак ще проникне.

И така колко пъти?

Докато разбереш,

че това ти е отредено.

Завинаги оплискан в червено.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с