Код/Поетично... Алберт Димитров

Днес в рубриката ни „Код/Поетично“ ще Ви представим творчеството на Алберт Димитров.

Алберт Антонов Димитров е роден на 18 февруари 1996 г. в Момчилград. От 2001 г. живее в Хасково, където през 2015-а завършва ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Понастоящем е студент по „Медии и комуникации“ във Виенския университет.

Пише стихове от 13-годишен. През 2019 г. излезе първата му стихосбирка – „Неиплакани думи“, а година по-късно – и втората „Сърце за продан“.

***

Представяш ли си как,

докато влача крак връз крак,

с усмивка широка,

но прободен на дълбоко

и нямам сили да пея

Аз още живея?

 

Знаеш ли какво е,

когато в теб порой е,

но живееш, защото трябва.

Защото на останалата врява

не им пука как или защо

Те боли?

 

Но няма как да знаят

как острието зъби впива

в сърцето ми. И кръвта бликва

и ми влиза в очите,

че червени са сега сълзите,

с които плача. Но дишам.

 

Сам не знам дори

защо след всички рани

от остриетата, които години

ме пробождаха и продължават

след сълзите червени, неразбрани

всички въпроси ми задават

как или защо?

 

И когато мислиш,

че раната я няма,

се връща. Още по-голяма

и кървяща. Потъваш в яма

от рани и сълзи.

 

Любовта.

Защото правиш всичко,

но не стига.

И ни захвърлят като ненужна вещ

в горяща пещ.

 

Ето. Пак острието впива зъби.

Изпива усмивката, ума ми.

И кръвта отново щом бликне,

в сърцето острието пак ще проникне.

И така колко пъти?

Докато разбереш,

че това ти е отредено.

Завинаги оплискан в червено.