Пропускане към основното съдържание

Излезе четвъртият брой на списание "Южно утро"

От печат излезе четвъртият брой на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“. То е издание на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и се реализира с финансовата подкрепа на община Хасково, община Димитровград, Профилирана езикова гимназия „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, община Ивайловград, община Минерални бани, община Момчилград, община Джебел, СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, и ЕООД „КАЛИНА“. На едни от първите му страници ще могат да се прочетат статия за 50-ата годишнина на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, и интервюта с кмета на Димитровград Иво Димов, кмета на Ивайловград Диана Овчарова и кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер. Представени са община Момчилград и община Джебел, а за историята на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Хасково, Светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково, местността „Хисаря“ край село Сталево, Перперек и книгата на проф. д-р Тодор Черкезов, Милена Ангелова, д-р Димитър Черкезов и Светла Михайлова „Пограничните пътища в биографията на един лекар“ разказват бившият директор на библиотеката Кирилка Страшникова, уредникът на отдел „Археология“ към Историческия музей в Димитровград Нели Кръстева и Лияна Фероли.

За участие в разнообразните рубрики на списанието са заявили своето желание стотици млади и утвърдени поети и писатели от областта на Източните Родопи. В крайна сметка редколегията в състав: д-р Йорданка Господинова (председател), Стойка Мариновска (отговорен секретар), Петко Каневски, Антон Атанасов, Лияна Фероли и Невин Садъкова, е отсяла най-добрите и техните творби са станали част от четвъртия брой на списание „Южно утро“. В раздел „Поезия“ са включени Ивайло Балабанов, Петко Каневски, Йорданка Господинова, Демир Демирев, Димитрина Тончева, Диляна Христова, Невин Садъкова, Маргарита Павлова и Божидара Ангелова, а в раздел „Проза“– Николай Ганчев и Петър Ванчев.

Важен акцент в работата на редколегията е издирването и намирането на младите поети и писатели на нашия край. В раздел „Ученическо творчество“, който се ръководи от учителя по български език и литература от Кърджали Антония Маровска, са включени 60 души. Това са Елена Георгиева от ОУ „Св. Климент Охридски“ – Хасково, Ивайло Николов, Пламена Йорданова, Мерием Юмер, Божидара Михалева, Нели Делева, Нели Генова, Йоана Аврамова, Айлин Гюджен и Анна Георгиева от ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, Йешим Садула, Ангел Ангелов и Александра Атанасова от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково, Мария Христова и Димитър Тумбалов от ОУ „Алеко Константинов“ – Димитровград, Иван Нечев и Благовеста Георгиева от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, Стайко Стайков, Мелек Исмаил, Катерина Ангелова, Теодора Тодорова, Марая Велчева от ОУ „Васил Левски“ – село Ябълково, община Димитровград, Виктория Вангелова от ОУ „Отец Паисий“ – Харманли, Алек Иванов и Мануела Стратиева от СУ „Неофит Рилски“ – Харманли, Шериф Шерифов, Ниляй Шериф, Мария Тонева, Кристина Величкова и Еда Халибрям от ЕГ „Христо Ботев“ – Кърджали, Елиф Абдула, Нелина Манева, Аня Атанасова, Дилек Бекир, Антон Чолаков, Аси Юсуф, Фуат Расим, Жулиде Муталибова, Дефне Риза, Александра Чолакова, Ванеса Кехайова, Елица Войнова, Нелина Каменова, Елица Христова и Стела Чилингирова от СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, София Шукерска, Озан Садулов, Мелек Бекир, Мария Сиракова, Даниела Ангелова и Харика Ибрямова от СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, Шахниса Юсеин, Паулина Любомирова, Баръш Хасан и Деха Мехмедали от СУ „Отец Паисий“ – Кърджали, Симеон Слошенков и Наталия Савчева от СУ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кърджали, Назай Емурла и Бусе Ибрям от ОУ „Христо Ботев“ – село Миладиново, община Кърджали, и Еда Али от СУ „Христо Ботев“ – Джебел.

Отделено е място и за гости. С няколко свои стихотворения са представени поетесата, преводач и главен редактор на вестник „Словото днес“ Надя Попова и поетът, писател, литературен критик, публицист, доктор на философските науки, член-кореспондент на БАН, член на УС на СБП, член на УС на Агенция „София-прес“, създател и директор на Издателство „Захарий Стоянов“ и носител на Националната литературна награда за поезия „Пеньо Пенев“ за 2020 г. Иван Гранитски.

Списанието трябваше да бъде тържествено представено, но усложнената обстановка и заповедта на Министъра на здравеопазването не ни позволяват да проведем събитието при пълна зала. Все пак то ще се състои, като водещи ще бъдат Лияна Фероли от Кърджали и Антон Атанасов от Хасково, а гости – председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и директорът на Издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски. Извиняваме се на всички, които биха искали да се насладят на труда ни – ще присъстват само тези, с които се свържем лично!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с