На днешния ден... Умира Стамат Икономов

Стамат Икономов е български революционер и военен, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е на 18 юни 1866 г. в Малко Търново, където първоначално учи. Впоследствие завършва гимназия във Варна. През 1883 г. постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война(1885) е доброволец и служи в Пети пехотен дунавски полк. Завършва училището през 1887 г. и е зачислен в Трети конен полк. Служи 15 години като офицер в различни части на българската армия и Министерството на войната, като достига чин капитан.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание се уволнява доброволно от армията и се включва в дейността на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциите за водене на военните действия. Въпреки офицерския си чин, не проявява претенции за някакъв пост. По време на въстанието е начело на чета от 100 души, действаща в Бунархисарско.

На Варненския конгрес през 1904 г. е избран за член на Задграничното ръководство на Одринския революционен окръг. През 1905 г. е делегат от Одрински окръг на Рилския конгрес на ВМОРО. През 1906 г. отново навлиза с чета в Одринска Тракия, но поради заболяване се връща в България. Избран е за делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г., но не успява да присъства. В навечерието на Балканската война здравословното му състояние е силно разклатено

Умира на 12 септември 1912 г. в София.

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог