На днешния ден... Роден е Яни Попов

На 13 септември по стар стил е роден Яни Попов.

Яни Попов е роден на 13/25 септември 1876 г. в лозенградското село Карахадър(днес в Турция). Произхождащ от родолюбиво българско семейство, от малък бъдещият войвода се отличава като будно и ученолюбиво дете. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Брат е на бъдещия войвода Димитър Попниколов. Дядо им Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.

Учи в родното си село, а по-късно учи занаят и работи в Лозенград. Присъединява се към ВМОРО през 1897 г., а след разкритията на Керемидчиоглувата афера от 1900 г. за кратко е четник при Лазар Маджаров, след което се установява в Бургас. Подпомогнат и от други бегълци от Тракия, Яни Попов започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас-Поморие. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и „смъртни дружини“. Това е началото на активната му дейност като комита.

На конгреса на Петрова нива участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния му ден турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват. При изтеглянето попадат на засада. Благодарение на помощта на четата на Цено Куртев турците са принудени отстъпят.

След потушаването на въстанието Яни Попов действа с четата си из Странджа до Младотурската революция. През 1904 г. участва в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни, като след Междусъюзническата война през 1913 г. живее в Ортакьой. Участва в създаването и изграждането на Тракийската организация и в първия събор на Петрова нива през 1928 г.

Автор е на стихосбирката „Странджанска гусла“(1905), издадена отново през 1909 г. като „Странджански жалби“. Представлява сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „Ясен месец“ – песента          , която се превръща в химн на Тракия и Странджа.

Умира на 20 януари 1945 г.