Пропускане към основното съдържание

Хасково почита Атанас Ванчев дьо Траси с поетичен рецитал

На 30 септември 2020 г. само няколко часа преди да настъпи Световният ден на поезията и музиката от този свят си отиде роденият в Хасково световноизвестен поет Атанас Ванчев дьо Траси. По този повод Регионална библиотека „Христо Смирненски“, Гражданско сдружение „Родопско утро“ и Студентски клуб „Проф. д-р Асен Златаров“ организират поетичен рецитал с участието на местни творци под надслов „Да се завърнеш...“. Той ще се състои на 29 септември от 17:30 часа в Читалня №1 на РБ „Христо Смирненски“.

Атанас Ванчев дьо Траси е роден в Хасково на 3 януари 1940 г. Завършва начално и гимназиално образование в родния си град. През 1966 г. завършва като първенец на випуска Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалност „Класическа и френска филология”.

Впоследствие заминава да живее и учи във Франция. Защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Символиката на светлината в поезията на Пол Верлен“. Завършва Висшия институт за източни езици в Париж със специалност „Руски език” и Сорбоната със специалност „Руска филология”. Пише магистърска дисертация на руски език „Поэтика и метафизика в творчестве Достоевского“. Провежда филологически стажове в СССР, Великобритания, Испания, Италия, Гърция, Швеция.

Атанас Ванчев дьо Траси е автор на 46 сборника стихотворения, книги по история и история на изкуството, една книга за деца с 500 страници. Превел е над 50 поети от България, Русия, Англия, Италия, Испания, Перу, Бразилия, Боливия, Венецуела и други. Има издадени стихосбирки на руски, английски, испански, арабски, исландски, естонски, албански, гръцки, италиански, португалски. Говори български, френски, руски, английски, италиански. Учил е една година и арабски език.

Той е лауреат на Френската академия на безсмъртните, редовен член на Бразилската академия за литература, редовен член на Българската академия на науките и изкуствата, редовен член на Европейската академия за наука, изкуство и литература. Той е „доктор хонорис кауза“ на Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“ и е президент на световното движение на поетите Poetas del Mundo, което включва 8 000 души от цял свят.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с