Пропускане към основното съдържание

Хасково си спомни за Атанас Ванчев дьо Траси с рецитала "Да се завърнeш..."

Тази вечер в Читалня №1 на РБ „Христо Смирненски“ се състоя организирания от библиотеката, Гражданско сдружение „Родопско утро“ и Студентски клуб „Проф. д-р Асен Златаров“ поетичен рецитал с участието на местни творци „Да се завърнеш...“, посветен на родения в Хасково световноизвестен поет Атанас Ванчев дьо Траси, който ни напусна на 30 септември 2020 г. часове преди да настъпи Световният ден на поезията и музиката.

Събитието откри заместник-председателят на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и председател на Студентски клуб „Проф. д-р Асен Златаров“ Антон Атанасов. Той благодари на директора на библиотеката Анна Щилянова и на присъстващите за подкрепата, припомни житейския път на „българския Байрон на френски език“, прочете стихотворенията му „Тракия“ и „Хасково“ и поздравителния адрес на г-жа Виолета Желева – заместник областен управител на област Хасково.

Поетичният рецитал с участието на местните творци започна с творбите на председателя на Клуба на дейците на културата Ели Видева. След нея на сцената се изявиха председателят на Фондация „Елена Благородна – човечността е непреходна“ инж. Станислава-Владимира Станкова, Мина Карагьозова и Иван Енчев.




Думата отново взе Антон Атанасов. Той представи рецензията на члена на Френската академия на безсмъртните Жан Гитон за стихосбирката на Атанас Ванчев „Книга на прозрачностите“ (1991) и творбите му от нея „О, майко“ и „Не ме порицавай“. Рециталът продължи с д-р Ясен Калайджиев, Мариана Ангелова, виртуалното участие на студента Добромир Зафиров и Таня Кашева.



На изпроводяк хасковските творци се обединиха около идеята Читалня №1 на библиотеката да носи името на поета, да бъде поставена паметна плоча пред дома му, намиращ се близо до Монумента на света Богородица, да дарят негови книги на библиотечния фонд и да работят за организирането на Национален конкурс за преводна поезия в Хасково. Директорът Анна Щилянова ги подкрепи, благодари им за емоцията, която са ѝ предали, и подари на Антон Атанасов вестници, биобиблиографии и книги, изготвени от нейния екип.



Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн
Публикуване на коментар
Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с
Публикуване на коментар
Прочетете още