Пропускане към основното съдържание

На днешния ден... Роден е Никола Инджов

На 30 септември 1935 г. е роден Никола Инджов.

Никола Инджов e български поет, белетрист, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Известен е преди всичко със стиховете си, които се открояват на фона на скованата от догми и клишета българска лирика в края на 50-те години на ХХ век. За първи път ги публикува в сп. „Септември” през 1952 г. Дългогодишен дипломат е в редица латиноамерикански страни.

Роден е в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол и Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му – в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва „Икономика“ във Варна, учи испански език в Хаванския университет.

Носител е на множество литературни награди, сред които Награда от Празника на поезията/1961/, Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки/1961/, Награда от Съюза на съветските писатели/1967/, Голямата литературна награда на Бургас/1996/, Награда от Съюза на преводачите/1999/, Националната Ботевска награда/2001/, Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман(за „Възречени от Манастър”)/2001/, Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга(за „Приписки към времето”)/2005/, орден „Св. св. Кирил и Методий” - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура/2006/, Национална награда „Георги Джагаров”/2008/.

Автор е на книгите с поезия „Предчувствие”, „Балада за Камен Болшевика”, „Пътища и любов”, „Тихол с петела”, „Вечерна ръкавица”, „Дългосвет”, „Всекидневен човек”, „Лунна родина”, „Предчувствие”, „Избор на звезда”, „Странник”, „Останали стихотворения”, „Изабране пјесме”, „Избрани съчинения в 4 тома”/Том 1 – поезия/, романите „Попътна повест”, „Възречени от Манастър”, „Избрани съчинения в 4 тома”/Том 2 – проза/, „По следите на норвежеца”, книгите с есеистика и публицистика „Сантиментален марш”, „Ден днешен”, „Кубамар”, „Лотос, винтовка, рало”, „Висоти и подножия”, „Всекидневно човечество”, „Отдалече път и надалече”, „Пее среднощ, призори плаче”, „Дяволите от рая”, „Приписки към времето”, „Избрани съчинения в 4 тома”/Том 3 – есеистика и публицистика/, „Българогласни. Българокръвни. Българоглави”, книгите с преводи „Избрани стихове”, Александър Прокофиев, „Фуенте овехуна”, Лопе де Вега, „Душа от знамена обвята”, Виктор Хара, „Петото слънце”, поезия на маите и ацтеките, „Потеклото на светците”, поезия на убити латиноамерикански поети, „Време и вик под кондора”, латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия, „Избрани съчинения в 4 тома”/Том 4 – преводи на испаноамериканска, руска и черногорска поезия, пиесата в стихове на Лопе де Вега „Фуенте овехуна”/, „Пламък на вятъра”, антология на латиноамериканска поезия.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с