ЖНХ "Зора Зорница" и ШНП "Зора-Зорничка" с награди от фестивала "От Дунав до Балкана"

Женски народен хор „Зора Зорница“ и Школа по народно пеене „Зора-Зорничка“ при Народно читалище „Зора-1982“ град Хасково с диригент и преподавател Иванка Топузова взеха участие в онлайн изданието на Четиринадесетия Международен фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“. За изпълненията си те бяха удостоени с:

*в категория „Групи (хорове) за обработен фолклор“ І място и златен диплом за ЖНХ „Зора-Зорница“;

*в категория „Вокални изпълнители – деца“ І място и златен диплом за Теодора Евтимова, Габриела Илиева, Дария Митева и Даниел Христов, ІІ място и сребърен диплом за Сияна Христова, ІІІ място и бронзов диплом за Михаил Евтимов;

*„Откритие на фестивала“ и златен диплом за Теодора Евтимова, „Сценично присъствие и артистично поведение“, златен диплом и специалната награда на Агенция „Генезис“ – музикален партньор на фестивала, за Даниел Христов и „Бъдеще за фолклора на България“, златен диплом и специалната награда за най-малък и перспективен участник на НЧ „Искра-1898“ – организатор на фестивала, за Школа по народно пеене „Зора-Зорничка“.

Екипът ни им желае здраве и още много творчески успехи!

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог