Лазар Маджаров е български революционер, деец на Вътрешната
македоно-одринска революционна организация, определян като втория по значимост
деец на Одринския революционен окръг след Михаил Герджиков.
Роден
е през 1872 г. в село Негован, Лъгадинско. Той е син на българския архиерейски
наместник в Солун. През 1892 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия, а
впоследствие заминава за България и става учител в Жеравна и в село Рила.
През
1897 г. е назначен от Екзархията за главен учител на българските училища в
Лозенград. Влиза във ВМОРО и оглавява местния революционен комитет. Разширява
революционната комитетска мрежа в Лозенградско. През 1899 г. става нелегален.
Съпровожда Гоце Делчев при обиколката му в Одринско през 1900 г. След
Керемидчиоглувата афера застава начело на чета, която възстановява и разширява
разбитата комитетска мрежа. Участва в Пловдивския конгрес на ВМОРО, на който е
избран за войвода на Лозенградския революционен район. Делегат е на конгреса на
Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. По
време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.
Впоследствие
укрепва организацията в Родопите и Западна Тракия. На конгреса на Одринския
революционен окръг във Варна през 1904 г. е избран за член на задграничното
представителство на Одринско. Участва на Рилския конгрес през 1905 г.
Загива на 10 ноември 1907 г. в село Лъджакьой, Дедеагачко.
Град Маджарово е кръстен на него
ОтговорИзтриванеПоздрави от Тракия