На
12.11.1991 г. в Хасково от този свят си отива поетът Иван Николов.
Българският
поет, преводач и белетрист Иван Николов е роден на 28.02.1937 г. в хасковското
село Горски извор. Основно образование получава в родното си село, гимназиално
– в Хасково и Димитровград /1955 г./. Завършва Хасковския педагогически
институт/1958 г./ и „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент
Охридски“/1965 г./
Работи
във вестник „Хасковска трибуна“/1960 – 1969/ като журналист. От 1969 г. до 1980
г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. В периода от 1980
до 1989 г. е главен редактор на литературния алманах „Юг” в Хасково. Член е на
Управителния съюз на СБП от 1986 г.
Автор
е на книгите „Селянинът с хляба”/1960/, „Безсънна звезда”/1963/, „Бъдете
празнични”/1965/, „Момчето с луничките”/1966/, „Юг”/1967/, „Голямото
лято”/1968/, „Люлки над света”/1968/, „Мравешки работи”/1968/, „Дъх на пелин.
Поема”/1969/, „Етажерка”/1970/, „Руска тетрадка”/1971/, „Дай си дясната ръка.
Стихове за деца”/1972/, „В средата на живота”/1973/, „Мъжка сянка”/1973/,
„Седмоцветна дъга”/1974/, „Парнас около нас” кн. 1/1974/ и кн. 2/1987/, заедно
с Андрей Германов – илюстрации, „Подземна вода”/1976, 1987/, „Кактусова алея”/1977/,
„Разни работи”/1978/, „Изповедалня”/1980/, „Сто стихотворения”/1983/, „Криво
колело”/1983/, „Стълба в небето”/1984/, „Животопис”/1987/, „Требник. Приписки с
върха на перото”/1989/, „Трилистник”/1990/, „В друг съпровод”/1998/, избрани
стихове.
Превежда от руски Пушкин, Есенин, Цветаева, Ахматова, Окуджава и др. Редактира и съставя сборниците „Питат ли ме де зората”/1970/, „Опорна точка”/1973/, „Топчето пукна”/1973/, антологията „Приятели от Кишинев”/1977/, „Спомени за Александър Блок”/1982/, „Спомени за Сергей Есенин”/1984/, „Кръстопътна земя”/1985/.
Коментари
Публикуване на коментар