Пропускане към основното съдържание

На днешния ден... Умира поетът Иван Николов

На 12.11.1991 г. в Хасково от този свят си отива поетът Иван Николов.

Българският поет, преводач и белетрист Иван Николов е роден на 28.02.1937 г. в хасковското село Горски извор. Основно образование получава в родното си село, гимназиално – в Хасково и Димитровград /1955 г./. Завършва Хасковския педагогически институт/1958 г./ и „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“/1965 г./

Работи във вестник „Хасковска трибуна“/1960 – 1969/ като журналист. От 1969 г. до 1980 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. В периода от 1980 до 1989 г. е главен редактор на литературния алманах „Юг” в Хасково. Член е на Управителния съюз на СБП от 1986 г.

Автор е на книгите „Селянинът с хляба”/1960/, „Безсънна звезда”/1963/, „Бъдете празнични”/1965/, „Момчето с луничките”/1966/, „Юг”/1967/, „Голямото лято”/1968/, „Люлки над света”/1968/, „Мравешки работи”/1968/, „Дъх на пелин. Поема”/1969/, „Етажерка”/1970/, „Руска тетрадка”/1971/, „Дай си дясната ръка. Стихове за деца”/1972/, „В средата на живота”/1973/, „Мъжка сянка”/1973/, „Седмоцветна дъга”/1974/, „Парнас около нас” кн. 1/1974/ и кн. 2/1987/, заедно с Андрей Германов – илюстрации, „Подземна вода”/1976, 1987/, „Кактусова алея”/1977/, „Разни работи”/1978/, „Изповедалня”/1980/, „Сто стихотворения”/1983/, „Криво колело”/1983/, „Стълба в небето”/1984/, „Животопис”/1987/, „Требник. Приписки с върха на перото”/1989/, „Трилистник”/1990/, „В друг съпровод”/1998/, избрани стихове.

Превежда от руски Пушкин, Есенин, Цветаева, Ахматова, Окуджава и др. Редактира и съставя сборниците „Питат ли ме де зората”/1970/, „Опорна точка”/1973/, „Топчето пукна”/1973/, антологията „Приятели от Кишинев”/1977/, „Спомени за Александър Блок”/1982/, „Спомени за Сергей Есенин”/1984/, „Кръстопътна земя”/1985/. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с