На 25 ноември 1949 г. от този свяг си отива Димитър
Маджаров.
Димитър
Маджаров е роден на 15 декември 1882 г. в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция),
Софлийско. Влиза във ВМОРО и се занимава с набиране на оръжие. По време на
Илинденско-Преображенското въстание е четник в Малкотърновско и Лозенградско.
През 1907 година е четник в агитационната чета на Стамат Икономов в
Малкотърновско. След Хуриета през 1908 година е сред привържениците на Яне
Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска
секция).
При
избухването на Балканската война през 1912 година е доброволец в
Македоно-одринското опълчение и служи във Втора рота на Лозенградската
партизанска дружина на Михаил Герджиков.
През
есента на 1913 година след оттеглянето на българските войски е начело на чета,
която заедно с четата на Руси Славов защитава българското население в
Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои
между Дедеагач и Фере и спасяват 12 000
български бежанци.
След
края на Първата световна война Георги Калоянов, Димитър Маджаров и Петър
Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и
Родопския край. Маришки е член на Управителното тяло на ВТРО. Делегат е от Тракийската организация в
състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, която довежда
до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
В знак на признателност, през 1959 година село Дупница (днес град, до 1912 г. – Ятаджик), край което през 1913 г. закриляните от четата на Д. Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви граничната тогава р. Арда, е преименувано на Маджарово.
Коментари
Публикуване на коментар