Любов на преспи в душата да копаеш, но да нямаш на кого да я дадеш...
Пред мен е „Сърце за продан“ (2020). Това е втората книга на моя скъп приятел и колега по перо Алберт Димитров, с когото мисля, че доста често свирим в една тоналност – и като думи, и като действия. За първи път си позволявам да погледна рожбата на някой близък до мен човек чисто литературно. Причините може би са много, но една от тях със сигурност е, че Алберт вече за втори път ни показва отпечатани част от трудовете си. Само година след като издаде дебютната си стихосбирка „Неизплакани думи“ (2019), този млад човек, родом от Момчилград, живеещ в Хасково и учещ във Виена, отново заявява себе си на поетичната сцена – ясен знак за цялата пишеща общност, че продължава да твори, а от това няма нищо по-ценно.
Стихосбирката си Алберт посвещава на всички, които са му пожелали да
издаде втора книга, както и на онези, без чиято помощ тя е нямало да бъде факт.
Тук е моментът да се каже, че „Сърце за продан“ се реализира с финансовата
подкрепа на община Хасково (по програма за
подпомагане на младежките дейности) и се
разпространява напълно безплатно.
Името на
книгата не е избрано случайно. Още в предговора разбираме, че така се казва
една от включените творби, която е любима на автора. Въпреки това, той не я
поставя на първо място, така както е, например, в стихосбирката на Христо
Смирненски „Да бъде ден!“. Според мен желанието му е да ни покаже още с първия
си стих, носещ името „Бъди“, че не всичко е изгубено и надежда ще има винаги,
докато светът съществува.
Във втората
си стихосбирка Алберт отново е включил тридесет и пет стихотворения. Макар да
има няколко на друга тематика, основен акцент в тях е любовта. Четейки ги, си
мисля, че ако авторът е роден на 18 февруари и е зодия „Водолей“, то
лирическият му герой е представител на зодиакалния знак „Близнаци“. Неговата
същност е раздвоена, у него се борят два Аз-а, но той не е лицемер – винаги
следва принципите си, обича силно и завинаги и е ясно, че това е причината, за
да страда. Ако се върнем назад в историята, аз бих сравнил героя на Алберт с
древните персийски божества Ормузд и Ариман. Те представляват Доброто и Злото и
са във вечна борба помежду си. На тях ми напомня случващото се в „Сърце за
продан“. Различните творби представят различни гледни точки, които обаче
произлизат от съзнанието на един човек. Някои ни показват вярата, мечтите и
любовта, докато други точно обратното – безверието и разбитото сърце. Това са
два свята, воюващи за надмощие помежду си. Първият е символ на надеждата. В
него е уютно и топло, място е на идеали, стремежи и копнежи. Всеки може да
намери сродната си душа и с нея да изживее най-висшето чувство на света. В
другия няма как това да се случи. Той е фалшив, измамен, в него битуват лъжите
и отчаянието. Хората са лицемерни. Те не са верни и са без ценности –
превърнали са живота си в един маскарад. Прадедите на днешните иранци са
вярвали, че всяка година е добра или лоша в зависимост от това дали Ормузд или
Ариман е надделял във вечната борба. За книгата на Алберт не може да кажем
същото. Въпреки всички страдания и мъки, въпреки провалените връзки и
изгубените любими, неговият лирически герой не се предава. Той вижда любовта
като „вреден навик“, но не спира да опитва. Готов е да прости на възлюбената си
и да продължат заедно по пътя напред.
Повечето от творбите са адресирани към любимата. Описвана е като божество, за което да се живее. За лирическия герой на Алберт тя е „прекрасна и с нежни коси“, но и „твърде хубава, за да е негова“. Някъде търсена, другаде гонена, заради самата нея, заради грешките и фалша ѝ... Думата ѝ е дадена само веднъж – в стихотворението „Лъжи“. Готова е да го обича, обещава му, че ще е винаги до него, но накрая го излъгва и си тръгва като много други.
Това е съдбата на героя на Алберт – тежка и изпълнена с много загуби. Важно е обаче, че той не предава себе си и е готов да се влюбва отново и отново, защото не иска много, а едни копнеещи очи, „само мила радостна усмивка“ и „топли милващи ръце“.
Коментари
Публикуване на коментар