Надежда винаги има!
Таня е добра
поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че
са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от
завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите
и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам
близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село
Тънково, и се гордеем с него.
Преди
няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо
трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са
различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени.
Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня
е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия.
Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и
надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същността
им. Това съчетание е родило прекрасни стихове, описващи целия живот на
авторката и споделящи най-съкровените ѝ радостни и тъжни моменти. Някои се развиват
в настоящето, други – в бъдещето, но повечето са обърнати към миналото – един
изключително важен за Таня топос, към който тя често се връща – понякога със
сълзи, но обикновено с усмивка и умиление. Именно това ражда жизнеността в
творчеството ѝ и ни учи, че каквито и проблеми да имаме, надежда винаги има!
Таня,
благодаря ти за възможността да прочета стиховете ти. Силно се надявам скоро да
се появи и четвъртата ти книга, защото всички имаме нужда да попием още от
мъдростта ти.
Таня Ленкова Кашева е родена в село Долно Ботево, община Стамболово, област Хасково. Детството ѝ преминава в село Тънково и в град Маджарово. Завършила е ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Автор е на три стихосбирки – „Рой светулки“ (1992), „Лутаници“ (1995) и „Сълза за вчера“ (2020). Нейни творби са публикувани в регионалния и националния периодичен печат.
Коментари
Публикуване на коментар