А. Атанасов: Поезията на Росица Димова ми напомня на Елисавета Багряна.

Жените са призвани да дават живот, но и те имат право на моменти на слабост! 

Росица Димова е не само активен читалищен секретар, но и краевед, поетеса и човек, който с думите и действията си ми е помагал да развия общата си култура. Чел съм всичките ѝ книги и мога да кажа, че освен стихове за деца, тя умее да създава и стихове за възрастни, които съдържат в себе си една виталност, поне на мен напомняща ми на поезията на Елисавета Багряна (1893-1991).

Наскоро имах възможността да прочета още веднъж стихосбирката ѝ „Жена да бъдеш“ (2013) и да вникна по-дълбоко в написаното. В тези близо петдесет страници тя е успяла да представи прекрасни стихотворения, които на пръв поглед изглеждат основно насочени към дамската аудитория, но при по-подробно запознаване се оказва, че това не е напълно вярно, тъй като те са подходящо четиво и за мъже – синове, братя, съпрузи, бащи, дядовци. Жената е показана такава, каквато е – любима, сестра, съпруга, майка и баба, като липсват опити нещо от същността ѝ да бъде скрито. Даже напротив – наблюдава се стремеж да бъде представена като обикновено човешко същество, което е удостоено с най-висшата мисия – да дава живот, но пътят му е изпълнен както с моменти на сила, така и с моменти на слабост.

Г-жо Димова, благодаря Ви, че ми подарихте стихосбирката си. Тя ми даде ценни уроци и съм сигурен, че би била полезна на всяка жена, която иска да се вгледа в себе си, и на всеки мъж, който поне малко иска да разбере по-нежната половина на човечеството.

Росица Димова е родена в град Стара Загора. Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски“ със специалност „Управление на културата“. Тя е активен читалищен деятел и дългогодишен секретар на НЧ „Пейо Яворов-1982“. Автор е на три книги – „Коледни песни и благословии от Хасковско“ (2001), „Жена да бъдеш“ (2013) и „Юнак Мечо“ (2018). Член е на Съюза на независимите български писатели.