Пропускане към основното съдържание

Местни творци с поредица от инициативи в памет на Атанас Ванчев дьо Траси

Днес в деловодството на община Хасково е входирано предложение до кмета и заместник-кмета на града г-н Станислав Дечев и г-жа Мария Вълчева. То е провокирано от проведено през есента на миналата година литературно четене, посветено на родения в Хасково световноизвестен поет Атанас Ванчев дьо Траси, който ни напусна на 30 септември 2020 г. Подписано е от шестнадесет поети, писатели, журналисти, учители и лекари, сред които Анна Щилянова – директор на РБ „Христо Смирненски“, Стойка Мариновска – председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“, Антон Атанасов – заместник-председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и председател на Студентски клуб „Проф. д-р Асен Златаров“, Ели Видева – председател на Клуба на дейците на културата, д-р Драгомир Мирчев – председател на филиала на Съюза на независимите български писатели в Хасково, Бояна Драгиева – председател на Поетичен клуб „Иван Николов“, Тодорка Николова – секретар на Поетичен клуб „Иван Николов“, Мина Карагьозова, Митко Ламбов, Зоя Димова, Левент Халил, Светлана Николова, д-р Ясен Калайджиев, Таня Кашева, София Милева и Мариана Ангелова. В него те настояват за провеждането на поредица от инициативи в памет на „българския Байрон на френски език“, като сред тях са именуване на Читалня №1 на РБ „Христо Смирненски“, която е предназначена за хуманитарните науки и в която се провеждат повечето от поетичните вечери и представяния на книги, на Зала „Атанас Ванчев дьо Траси“, поставяне на информационно табло пред нея, в което да е разяснено кой е Атанас Ванчев дьо Траси и колко голям е приносът му към световната литература, поставяне на паметна плоча пред къщата му, намираща се на ул. Слънчев бряг №12, при съгласие от страна на сегашните ѝ собственици и учредяване на Национален конкурс за преводна поезия „Атанас Ванчев дьо Траси“, който да се провежда около 1 октомври – Световния ден на поезията и музиката, и в който да се приемат и оценяват преведени на български стихотворения, чиито оригинали са написани на владените от него езици – френски, руски, английски и италиански.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с