Юлияна Антонова-Мурата представи последната си книга за Япония в Хасково

Тази вечер в Читалня №1 на Регионална библиотека „Христо Смирненски” се състоя представянето на новата книга на писателката и дипломат с дългогодишен стаж Юлияна Антонова-Мурата „Сан сан, Япония”.

Събитието беше открито от директора на РБ „Христо Смирненски” Анна Щилянова. След краткото ѝ слово, с което бяха представени биографията и творчеството на авторката, думата взе сценаристката и главен редактор на предаването „Пътеки” по БНТ Владина Цекова, която е приятел и съратник на Юлияна Антонова-Мурата. Тя сподели впечатленията си от нея и от трилогията ѝ за Япония – „Моши моши, Япония”, „Уки уки, Япония” и „Сан сан, Япония”, и благодари на почетния гражданин на Хасково Хаджи Снежана Гарабед Барасатиян за оказаната помощ в организацията на творческата вечер.

Юлияна Антонова-Мурата, която и днес живее в Япония със семейството си, говори за срещите си с обикновените жители на Страната на изгряващото слънце, които са описани в трите ѝ книги с разкази. Представи интересни факти за живота в тази далечна от България държава, в която народът ни винаги е приеман с уважение. През цялото време беше права пред многобройната публика, която беше дошла да се срещне с нея, тъй като по този начин в Япония се показва уважение, и призна, че присъстващите в залата днес са нейният „сан сан” – светлият лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа.

Представянето приключи с подаръци от страна на библиотеката и община Хасково, които бяха връчени на авторката от Анна Щилянова и Хаджи Снежана Гарабед, раздаване на автографи и обещание за нови срещи – и в България, и в Япония.

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог