Пропускане към основното съдържание

Юлияна Антонова-Мурата представи последната си книга за Япония в Хасково

Тази вечер в Читалня №1 на Регионална библиотека „Христо Смирненски” се състоя представянето на новата книга на писателката и дипломат с дългогодишен стаж Юлияна Антонова-Мурата „Сан сан, Япония”.
Събитието беше открито от директора на РБ „Христо Смирненски” Анна Щилянова. След краткото ѝ слово, с което бяха представени биографията и творчеството на авторката, думата взе сценаристката и главен редактор на предаването „Пътеки” по БНТ Владина Цекова, която е приятел и съратник на Юлияна Антонова-Мурата. Тя сподели впечатленията си от нея и от трилогията ѝ за Япония – „Моши моши, Япония”, „Уки уки, Япония” и „Сан сан, Япония”, и благодари на почетния гражданин на Хасково Хаджи Снежана Гарабед Барасатиян за оказаната помощ в организацията на творческата вечер.
Юлияна Антонова-Мурата, която и днес живее в Япония със семейството си, говори за срещите си с обикновените жители на Страната на изгряващото слънце, които са описани в трите ѝ книги с разкази. Представи интересни факти за живота в тази далечна от България държава, в която народът ни винаги е приеман с уважение. През цялото време беше права пред многобройната публика, която беше дошла да се срещне с нея, тъй като по този начин в Япония се показва уважение, и призна, че присъстващите в залата днес са нейният „сан сан” – светлият лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа.
Представянето приключи с подаръци от страна на библиотеката и община Хасково, които бяха връчени на авторката от Анна Щилянова и Хаджи Снежана Гарабед, раздаване на автографи и обещание за нови срещи – и в България, и в Япония.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...